Олга Борисова

превод: Галина Иванова

ПИСМО

12 март, Лиозно*, 1943 г.

            «Помнете!
             Подир векове
             и след години - винаги помнете
             вий тези,
             дето никога
             не ще се върнат вече -
             помнете!…»

                  Р. Рождественски
                                 “Реквием”

Ех, тате, тук, сред немската неволя
писмо ти пиша и му търся плик.
А после в печката, непалена отколе
ще скрия този горестен мой вик.
Навърших днес петнадесет години,
на що беди в плен тук се натърпях,
но даже в ад такъв аз свойто минало
припомнях си и плаках и се смях.
Как срещахме рождени дни със радост
и пеехме със тебе в унисон.
Как стихове цитирах до припадък,
а гостите играха валс-бостон.
Е, днес приличам повече на скелет -
във дрипи цяла, с номер на врата,
гърбът ми - в рани, кожата се бели,
засъхва кръв по сухата уста
С последни сили при Шарлон - барона
робувам и прислугвам ден и час.
От копанката ям - със Роза, с Нона.
“Свине сте” - казва, - “русите, за нас”.
И аз от плен побягвах много пъти,
но часовоят връщаше ме пак.
За наказание - глад. В ушите - тътен.
Кажи ми, татко, как търпи се, как?
А мама не търси - те, зверовете,
убиха я при разпита за теб.
Не вярваха, извиваха ръцете й
и удряха невинното лице.

А днеска лоша вест научих, тате -
в Германия ме пращат, ето на.
Там как ще издържа? Дано Бог прати
смъртта по-скоро. Тежката съдба
не мога да я понеса в чужбина!
Тук по-добре да срещна своя край.
На никой фриц не ще му се размине,
громи ги, тате, с теб съм в боя, знай.

И вярвам, ще намериш ти плика
един ден и ще прочетеш писмото…

“Мой скъпи, добри ми татко!
Пиша ти писмо от немския плен. Когато ти, тате, четеш това писмо, аз няма да съм вече жива. И моята молба към теб е: накажи немските кръвопийци. Това е завещанието на твоята умираща дъщеря…”

Писмото, написано от Катя Сусанина до баща й, е било намерено през 1944 година, при разчистване на разрушена печка, в един от домовете в град Лиозно. Дадено в робство да служи на немски помешчик, доведено до отчаяние, в деня на своята петнадесетгодишнина, момичето е решило да сложи край на живота си.
На плика с едър детски едър почерк е било написано: “Скъпи чичковци или лелички, който намери това скрито от немците писмо, умолявам ви, да го сложи веднага в пощенската кутия. Моят труп вече ще виси на въжето.” Номерът на полевата поща на плика вече е остарял, а писмото е било публикувано във вестник “Комсомолска правда” от 27 май 1944 година.

—————————–

*Лиозно е градче градче във Витебска област, Белорусия.

Материалът е взет от документалната книга “Говорят загиналите герои”.