ДАЛАВЕРА
ДАЛАВЕРА
Било днеска или утре,
Ако щете било вчера,
Всеки върши, прави, струва.
- Далавера.
Вред, където се обърнеш,
В проста или висша сфера,
Като фар в нощта проблясва
- Далавера.
И доставчик, и министър,
Нека всеки хване вяра,
Волно ил’ неволно вършат
- Далавера.
Банки, фирми и търговци
Газят лука и пипера,
Със фалити се спасяват
- Далавера.
Момък млад, красив се влюбва
В богаташка кат холера,
И слепеца там ще види
- Далавера.
Девки мили, млади, свежи
В късна нощ, подир вечеря
Се разхождат, те пак кроят
- Далавера.
Партии се коалират
И създават атмосфера,
Та да падне кабинета
- Далавера.
И кръчмаря във виното
Сипва си вода без мяра,
Със умисъл да направи
- Далавера.
Адвокатът защищава
И апаша, и банкера;
И за двамата излиза
- Далавера.
Покрай заемите разни
Някои стегнаха кемера…
Осветена от закона
- Далавера.
И аз тука песни пея,
Чрез тях изход да намеря.
И това е, сам признавам
- Далавера.
Декемврий, 1928 г.
ПАК СА НАШИТЕ НА ВЛАСТ
Посвещава се на
политическите бояджии.
Ах, щастливец съм, ей Богу,
Има ги подобни много.
Мъки що са аз не зная,
И блажен съм като в рая.
Аз учтиво се навеждам
И набърже се нареждам,
Вред се чуе моят глас,
Че са нашите на власт.
През войната на Балкана,
От деня във кой захвана,
Бих се в тила без патрони
И натрупах милиони.
На големи козирувах,
А пред дребни се надувах,
Но си спомням, и тогаз
Бяха нашите на власт.
А след туй в Европа ходих,
Цялата я аз пребродих
Пак на счот на таз родина,
Що хрантути със стотини.
Пръснах там пари безчетни,
Пътни, дневни, безотчетни.
Ех, щастливец бях тогаз,
Бяха нашите на власт!
След години някак стана,
Бой наново се захвана
И сред тази буря, хала
Аз изнесох кашкавала.
Със усмивка попоглеждах
И гешефтите нареждах.
И тогава, държа бас,
Наште бяха пак на власт.
След войната скъпа, мила
Пипна ме със страшна сила
Член четвърти, що почина.
Ето, става веч година
И от него се измъкнах.
И в затвора други вмъкнах.
Имал съм късметец аз…
Бяха нашите на власт.
Ето на, преврата стана,
Аз явих се без покана,
Грабнах куртка, пушка, ножа.
Да запазя свойта кожа,
Работа си аз намирах:
Кръчмите патрулирах.
Пак късметец имах аз…
Бяха нашите на власт.
Между тези, що пируват,
Много, знам, ме критикуват,
Туй, що чуват със ушите,
Те признават го в душите.
И мнозина не на сцена,
В къщи пеят си рефрена.
Вярвайте, блажен съм аз,
Че са нашите на власт.
Всички виждат, от туй място
Политика бистря често
И предричат много хора,
Че ще свърша със затвора.
Успокойте се, за Бога,
Да си пея всичко мога,
Пет пари не давам аз,
Днес са нашите на власт.
НА РАЗНИ ТЕМИ
Днеска чувам всред народа
фраза една е на мода,
тя е малка, не голема,
просто: „Лабаво днес нема”
Тази мисъл аз тъдева
ще използвам за припева:
Лабаво днес нема, брате,
кой не слуша, ще си пати.
Група тарикати стари,
по професия хлебари,
те със крадени купони
си спестили милиони.
Но властта на тази тема
здраво им затегна гема.
Лабаво днес нема, брате,
кой се хване, ще си пати.
Имаме си ний съседка,
що си прави крива сметка.
По чужбина там пледира,
граница да коригира
и по чужди порти писка
репарации да иска.
Ганьо пее й рефрена:
Лабаво при мене нема.
Без билет, щом си във влака -
знай го, мили, зло те чака -
контрольорът, таз особа,
мигом ти налага глоба.
При тоз случай ще се пазиш
втори път да не загазиш.
Лабаво днес нема, брате,
кой се вози, да си плати.
Стар щом вземе булка млада,
има много той да страда.
Да предричам нема нужда,
скоро тя ще бъде чужда.
Харно слушайте, ергени,
всеки млад да се ожени!
Лабаво днес нема, брате,
кой е стар, ще си изпати.
Щом прехвърлиш си оката,
заклатушват те краката.
При туй дередже проклето
теб очаква те мазето,
или вкъщи там жената
ще те срещне със метлата.
Лабаво днес нема, брате,
кой си пийва, тъй си пати.
Некой драска, друг говори,
трети бръщолеви, спори,
немат мера на устата,
всички търсят си белята.
Който с тази сметка влиза,
ще да мине през пандиза.
Лабаво днес нема, брате,
кой знай много, ще си пати!
Днес и моя милост тука
дрънка да разсее скука.
Спирам да не би да сбъркам
и конците да объркам,
че и песните ми нови
тоже ги закона лови.
Лабаво днес нема, брате,
кой се хване, ще си пати.
сп. „Земляк”, бр. 80, 10.08.1946 г.
