Атанасиос Христопулос

превод: Димитър Василев

Ерос сляп стопаните,
къщите, мегданите,
със шеги разсмиваше,
всекиму се кривеше.

Край зида се влачеше,
люшкаше се, крачеше,
мигом се препъваше
и в калта затъваше.

Старци го ругаеха,
кучета го лаеха,
свиркаха дечицата,
подир него тичаха.

Гледах го разплакано,
полетях нечакано;
без да знам - харесвах го,
взех го и понесох го.

Но извикал троснато,
наземи се просна той,
дръпна ме за лакътя -
уморен бе яката.

Друже, казва, ставата
схвана ми се здравата.
Вземай ме на рамото,
в пътя да сме двамата.

Своя гръб не питам аз,
качвам го, залитаме,
хващаме шосето ний
и пред къщи ето ни.

Друже, малко долу вий
слезте, казвам, моля ви,
да отмахне времето
мъката на бремето.

Друже, казва, ето що,
само туй не става то:
яхне ли те любовта,
ще те яха до смъртта.