Валентин Сидоров

превод: Христо Черняев

Ти в изпитни укрепна цяла,
не се погуби в суети.
И вечно младото начало
сме ние в твойте широти.

И нравите ти стародавни
са незалязваща дъга.
И твоето величие главно
ни предстои едва сега.

Усещам пролетния климат
на твоя бъдещ ден възпят…
Страданията смисъл имат,
надеждите разпукват цвят.