МОМИНСКА ПЕСЕН

Зинаида Дудзюк

превод от белоруски: Дафинка Станева

МОМИНСКА ПЕСЕН

Надалеч мъглата гъста плува,
гледам през стъклата в самота.
Где си ти, мой скъпи и жадуван,
как да те намеря теб в света?

Млади снегове засипват друми
и небето стели мек пастел.
Само ти ще кажеш тези думи,
от които моят дух расте.

Само ти. И само ти. Но где си?
Към коя звезда да полетя?
Сън не сбъдва се, ни знак небесен,
крия в горест своята мечта.

Надалеч мъглата гъста плува,
гледам през стъклата в самота.
Где си ти, мой скъпи и жадуван,
как да те намеря аз в света?

—————————–

ДЗЯВОЧАЯ ПЕСНЯ

Засцiлаецца далеч туманам,
Засцiць вокны сумота ў жальбе.
Дзе ты, мой дарагi i жаданы,
Як знайсцi мне на свеце цябе.

Ападаюць снягi маладыя
Нiбы мяккую сцелюць пасцель.
Толькi ты скажаш словы мне тыя,
Жыць з якiмi святлей i прасцей.

Толькi ты, толькi ты… Але дзе ты?
На якое святло я лячу?
Не збываюцца сны i прiкметы,
А пра мару я горка маўчу.

Засцiлаецца далеч туманам,
Засцiць вокны сумота ў жальбе.
Дзе ты, мой дарагi i жаданы,
Як знайсцi мне на свеце цябе?