Алда Мерини

превод: Красимира Василева

***
Някога птица бях аз,
със бяло и нежно коремче,
но някой преряза ми гърлото
и навярно смеха
не познавам.
Аз бях албатрос,
закръжил над морето,
но някой без всякаква милост
мълчаливо прекъсна ми полета.
Но и тука,
простряна на земята,
аз пея за тебе любовната песен.

***
Ако някога видиш мъжа ми,
помилвай го нежно по челото -
там живеят великите мисли.
Ако някога видиш мъжа ми,
намушкай го с нож във сърцето
и нека тече и се съсирва
кръвта на жена му измамена.
Ако някога срещнеш мъжа ми,
навлажни много нежно устата му,
той отдавна се мъчи от жажда.
Ако някога видиш мъжа ми,
легни във леглото до него,
защото той умее да люби.

ДУША

В галерия на гениален скулптор
са вашите лица от дялан камък.
Те гаснат в моите ръце,
свидетелства за нявгашни желания.
Струва си дете да се окажа,
и спомените ще замръзнат на колене.
Кой друг за теб сега ще плаче?
Душата висне на надгробна плоча.

***
Аз не обичах прекалено.
Неподходящия човек обичах
прекалено дълго.
И това е всичко.

***
Когато розата е нежна
и минувач трепери
от вълнение,
че това е неговата роза,
тя е щастлива в самотата си.