Доцент Трифон Михайлов, изтъкнат български учен, лекар, преподавател, белетрист, е роден през 1928 г. в село Сумер, Монтанска област, в семейство на родолюбиви и будни българи. Основното си образование получава в родното си село. Завършва гимназия в Михайловград (1946) и медицина (1952), постъпва по собствено желание на работа като участъков лекар в Окръжната болница - Михайловград. Като млад лекар работи с любов и ентусиазъм за утвърждаване на безплатното социалистическо здравеопазване в града, окръга. След конкурс през 1959 г. е на работа в Медицинска академия - София като асистент-преподавател в Клиниката по бъбречни болести, ръководена от академик д-р Алекси Пухлев. Специализира вътрешни болести, нефрология и кардиология в София и в Женева (Швейцария), където е избран за извънреден асистент в клиниката на проф. Жорж Бикел. Специализира медицинска генетика в София и в Москва. Известен е у нас и в Европа с теорията си за бъбречната болест БЕН (Балканска ендемична нефропатия) - ендемичен нефрит, разпространен в България, Югославия и Румъния. От 1969 г. работи в Алжир - преподавател в медицинския факултет на град Оран, откривател на болест в Африка. Връща се в България, защитава дисертация, оглавява клиниката по нефрология в болницата във Враца и продължава да изследва фамилиите в ендемични селища във Врачански и Михайловградски окръзи. Има над 100 научни публикации в областта на вътрешната медицина, нефрологията, кардиологията, хематологията и др. Автор на сборника с документални разкази носи заглавието „Времена” (2011) с подзаглавие „Живи, диви разкази”. Живее в родното си село.

Публикации:

Проза:

ПАСТИРЧЕТО/ брой 70 февруари 2015

Критика за Трифон Михайлов:

СРЕД КЛАДАТА НА ВРЕМЕТО/ автор: Цветан Илиев/ брой 70 февруари 2015