превод: Стефка Тотева

С писателя Юрий Поляков разговаря Александър Гамов 

- Юрий Михайлович, видях Вашето стихотворение във Facebook - там фамилията на президента на Франция е написано с грешка - „Орланд” - нарочно ли го направихте? 

- Аз се пошегувах, по принцип, но разбира се, трябва да се поправи.

- И още, Вие наричате Оланд „нелеп президент”. Според Вас, от президента ли зависи това, че се е случил терористичен акт или не се е случил във Франция или в друга държава? 

- Не, но просто той ми прави такова впечатление.

- А как оценявате това, че към нашите колеги се втурват терористи и устройват такава безпрецедентна касапница? Защо се случва това? 

- Нападението над журналисти, насилието над журналисти - в този случай завършило със смърт, винаги е свързано с изострянето на някакви политически, икономически или междуетнически проблеми.

Спомням как през октомври 1993 либерално настроени бойци громяха редакцията на вестник „Завтра” - тогава той се наричаше „Ден”. А точно тогава ми беше излязъл фрагмент от повестта  „Демгородок”. Отидох за авторски екземпляр и попаднах на този погром - едва  успях да се спася….

Така че това е доста характерно - при общото озлобяване, концентрация на отрицателна енергия в обществото -  жертва става носителят на думата, с която някой не е съгласен. Тоест, не с изказаната дума се борят, а с нейния приносител, с човека, до пълното му физическо унищожаване. Съвсем не съм съгласен, смятам, че това е колосално отстъпление, както се казва, от демократичните завоевания, към които Европа вървеше столетие и половина. Това е факт, но е едната страна на въпроса. Затова, разбира се, категорично отрицателно се отнасям към това и прекланям глава пред паметта на загиналите журналисти.

- Ние правим същото… А погледнато от друга страна?

- Другата означава ето това. За съжаление сред журналистическото братство има хора, които не разбират, че се осмиват духовни ценности, имена, символи на вярата, някои, бих казал, архетипи, принадлежащи на друга цивилизация или на друга група хора… Лев Гумильов наричаше това група, обединена от свои възгледи, и хората, които не принадлежат към тази цивилизация, по-добре да не докосват, още повече да се гаврят с нея. Разбирате ли?

- Да, съгласен съм.

- Защото тук се засягат толкова дълбоки интереси, дълбоки емоции и отговорът може да бъде твърде тежък, най-неадекватен, още повече, че народите и светоусещанията се развиват неравномерно. При нас преди време също имаше подигравателни изказвания, например, на изложбите, които организираше галеристът Гелман, където Русия се  представяше във вид на прасе, а църковните куполи - в неуважителен вид и т. н. Известна е проявата на Pussy Riot, която се отнасяше до православните ни светини. Това също предизвика сериозни възражения и даже имаше и демонстрации. Но до кръвопролитие не се стигна, защото всичко в нашето общество е въпрос на нажежаване, а все пак в нашето общество то не е толкова силно и винаги има някакви спирачки. Разбирате ли? А в онова общество отговорът на светотатството е такъв и това трябва да бъде разбрано. Тоест спрямо онази част на обществото, която се намира на друго стъпало на развитие или се развива в друга посока, не трябва да се натрапва своето отношение, своята йерархия и ценности, могат да последват подобни ексцесии.

- Разбирам.

- Но има още един момент в това усложнение. Поради великото преселение на народите, което сега върви - в Русия в по-малка степен, в Европа - в по-голяма - тези различни манталитети, различни вектори на културното, религиозното и прочее - развитие - се събират не само в една страна, те се събират в един град, те се събират в един социум. Разбирате ли? Ако тези вектори, манталитети са разделени от държавните граници, възможността от сблъсък е по-малка, отколкото когато са абсолютно различни - и по своята енергетика, и по културните си ценности, и съществуват в един европейски град. И тук се сблъскват постмодернистичната, ироничната, снизходителната към подигравките европейска култура и култура, която е строго регламентирана, твърдо наказваща за светотатство. Това как да бъде съвместено? Струва ми се, че съм готов в това стихотворение да променя „нелеп президент” на „нещастен президент”.

- Ами променете го, а и грешката във фамилията му поправете, защото президентът тук няма никакво значение. Нали?

- Е, това не беше грешка, това беше шега, но може би неудачна.

- Може би….

«Комсомольская правда», 08.01.2015 г.