Владимир Цибин

превод: Тихомир Йорданов

***
Усещам: двата края ще се свържат пак
във този ден от другия различен.
Да литна искам, но свлича
над мен небето като похлупак.

Потъвам в себе си, не зная как
да си остана волен и обичан,
и в зимния снежец - различен
да се разсипя в близкия овраг.

В гръдта ми влиза умен хлад
и радостта предчувствам като мъка.
Потъвам в себе си, та нашата разлъка
да продължи във собствения ад.

- Спаси ме! - казвам ти като заръка.
Не искам да се връщам аз назад.