Арсений Седугин

превод: Георги Ангелов

***
Побелелият старец
седи край морето,
слуша вечността
и си мисли:
„Окъсали са се обувките
на внучката”.

***
Играейки в гората,
юноша и девойка
искаха да обгърнат
вечния дъб,
но само за миг
се докоснаха
техните пръсти…

***
Видях се
в съня на майка ми
мъничък, спъващ се
в цветя и зелени треви.

И в прегръдките на чужда жена,
и разпънат на стената
на несправедливостта,

и лежащ в кръв завинаги.

И тогава се ужасих
от себе си.

***
Когато дъщеря ми се научи да ходи,
безпорядъкът в моята стая
престана да ме дразни.

САМОТА

Такова смешно
пингвинче-играчка
внимателно ме гледа.

***
В добрия
мразовит ден
целувам
бялата от скреж
конска муцуна…

ЕСЕН

По зеления
склон на планината
пасат
червени трепетлики.

***
Цяла нощ
валя сняг.
На сутринта по покривите
тихо спяха
бели лебеди.

***
Жив
горд, тъмен лебед.
       В гъстата трева
       лежи ловец,
       убит от
       бумеранга си.
Жив
горд, тъмен лебед.

***
Кал, сняг, лошо време.
И лети
през мрака
златна карета -
цялата в кал
и цялата светлина и безстрашие.

***
В боевете
за човечност
той изгуби
по-добрата част от душата си
А когато съжали за това,
изгуби всичко.

***
По улиците
на малкото провинциално градче
с грохот премина камион
с изтъркани декори на Испания.
И отново всичко е тихо.

***
Към склоновете на планината,
където ни е било радостно,
се прокрадва мъглата.