Александър Миланов

През май 1962 г. в международния влак София - Москва пътувахме цял вагон кандидати за звезди върху небосклона на българското изкуство. На Кишиневската гара във вагона ни влезе русоляво младоче с любознателни сини очи.

- Вие нали сте българи от Българията - попита и, без да дочака отговор, заговори на диалект, който всички родени в Ямболско и Сливенско добре познават от дядовците и бабите си.

Андрей Германов му писал за пътуването на нашата група. Най-много с поетите искал да се види, защото тоже пише стихове. Питаме, как е попаднал тук…

- Чи аз съм ут бесарабските българи - отговори и като прочете в очите на повечето пълно неразбиране за какво става дума, додаде: - Ние тук, в Молдовата и на Украината, сми къде петстотин хиляди българити…

С горчивина, която поради липса на артистична школовка не можа да прикрие, изрече:

- Чи ние ръка да ни подадете ут Българията, ожидаваме, пък вие не сти чували за нас.

Русолявото младоче, което ни каза тези думи, беше ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ, основоположник на бесарабската българска литература…

в. „Практична домакиня”, бр. 40, 4 октомври 2001 г.