Виктор Нарушевич

превод: Красимир Машев

Под добрата светлина на маяка
чезнеха във тъмнината кротка
пътеките. Вълна прошумяваше в мрака
и галеше се в краката като котка.

Весел смях, като кристал
разби се в нечия тъга неясна.
Далнина просмукана с печал,
в която цветове и звуци гаснат.

Потъмняха прозорци и покриви.
Сън топъл загърна небето.
Само лодки, като загадъчни острови,
под луната потрепваха в морето.