Евгений Синицин

превод: Иван Енчев

***
В сърцето ми гложди
прохладен и тъмен молец.
О, докторе,
чудя се -
що ли умуваш си там?..
Приех диагнозата си.
Но краят е още далеч.
Простете ми, хора -
не знам да живея,
не знам…

Бе всичко доволно:
сполуки и нужди, и път…
Но стана животът ми
бреме с най-грозни бои.
Приех диагнозата си.
Без страх ще прекрача
отвъд.
Умеещият да живее
да срине света
се бои.

***
По чуждоземните поля
не ме търси - недей:
да казват, в цялата земя,
където щеш - живей!
Осмял наивност не една,
признавам нощ и ден
едничка родната страна
закрилница за мен.
А този, който се е скрил
под чужд подслон в нощта,
ни бенките си би измил,
ни променил кръвта.
Там с гняв ще го намерят, знай,
и свиден гроб, и роден край.