Алексей Прасолов

превод: Тихомир Йорданов

***
Тази къща опустяла
уж е пълна с тишина.
Броди сянката на тяло
върху бялата стена.

Само топъл лъх за мене
е оставил този дух.
Преминава в шумолене
туй, което недочух.

Сякаш в спомена погребан,
сепнат, се оглеждаш сам:
ужким всичко е при тебе,
а пък теб те няма там.

Времето не ще да свикне.
Замини, но и тогаз
още по-силно ще викне
тук оставената част.