ИЗГАСНАЛОТО ОГЛЕДАЛО
ИЗГАСНАЛОТО ОГЛЕДАЛО
Ще найда ли в скръбта си сила
за миг поне, единствен миг
отново да разтворя
завесата безкрайна, що покрива
изгасналото огледало,
де всеки луч, и взор, и лик
неотразен потъва и се скрива?
Или сразен пред мрака в кръгозора,
на кръстопътища забравен роб,
последната си корда ще опъна
и с нейний сетен писък ще потъна,
във хора на проклетите до гроб?
О, не, Всеблаги, вслушай се отново
и ниспосли ми, ниспосли ми сила,
всеопознал и себе си, и всичко,
и новите си сълзи да избриша
пред оживялото за миг, навеки
изгасналото огледало!
Последното си слово
върху стъклото с две черти да впиша
и на колене, кротък и смирен,
завесата безкрайна да притворя,
вопиящ и сразен
от новий мрак на кръгозора!…
Ще найда ли в скръбта си сила
за миг поне, единствен миг
отново да разтворя
завесата безкрайна, що покрива
изгасналото огледало,
де всеки луч, и взор, и лик
неотразен потъва и се скрива?
1922
ОБЛАЧЕ
Златно облаче ли плува,
звън в лазура ли играй,
че се странен отглас чува
от заключения рай?
Виж в небесно огледало
плува златна красота,
сянка на дете заспало
пред заключена врата.
Гаснещ взор не отразява
нито радост, нито скръб,
ни след минат път забрава,
нито бъден образ скъп.
Златно облаче ли плува,
звън в лазура ли играй,
че се странен отглас чува
из заключения рай?
1924
КЪМ БРАТЯТА
Възпейте жадно пролетта безценна,
преди сърцето да ви заболи,
преди снегът в душите ви смутени,
преварил зимата, да завали.
Сам Бог в сърцата вдъхновена мисъл
е низпослил и своя благослов:
от вас незнайното чело с горест е изписал
вълшебний знак на вяра и любов!
Кога сломени от зенита зноен,
възвърнете към някой завой тих,
с приспивната напевност на обоя,
изпейте спомнен пролетния стих.
Край вас тогава непознати сянки
ще спомнят пролетния лик познат,
ще листят листи есенните гранки
в миража на потъналия свят.
1925
НОКТЮРНО
Самотен лес шуми в мъглата,
шуми и сухата трева.
Кому ли горестни слова
пришепва някой в тишината?
Душа за Бога ли попита
на изповед в покоя тих?
В прокуда черна ли дочита
от свойта книга странен стих?
Без ропот капят листи сухи,
в скръбта на сетня красота;
отгледан в свойта самота,
лесът отеква стъпки глухи.
1927
ЗАРЯ
Къде съм? Цялата вселена
ме гледа в шеметен захлас,
лъча в лъчата разтопена
се плиска в утрения час.
И горестно сърце заплаква
в съня на чистата любов:
причастие ли ме очаква,
измама или благослов?
Сам Бог ли в светлото съзвучие
ме буди в плискаща вълна,
могъща в своето величие,
безбрежна в свойта светлина?
Къде съм? Цялата вселена
ме гледа в шеметен захлас,
лъча в лъчата разтопена
се плиска в утрения час.
1927
ПОВИК
Ела, о, младост да се върнем
по път изминат и се спрем,
и бяла книга да разгърнем,
и златен стих да прочетем.
Сред нова пролет ще възпеем
светкавици и ветрове,
сълзи на радост ще пролеем
в зелени свежи ветрове.
Там твоя образ ще облъхнат
лазури на кристален свят,
треви, що никога не съхнат,
цветя, що винаги цъфтят.
Прегърнати ако помръкнем
на нов среднощен кръстопът,
прегърнати ний да замлъкнем,
но вече за последен път.
1927
СЛАВОСЛОВ
О, вечна младост на сърцето,
до край ще любя твоя зов,
до край ще любя и небето
и първия му благослов.
Ще пея и възпея в химни,
най-верният под твоя флаг,
в мечтанията си безимни
на твойто утро синий прах.
Ти в твойто утро ми разправи
за бял венец, за горски рог
и с кротко слово ме застави
да служа и на твоя Бог.
А твоят Бог е взор лазурен,
тревогите на пролетта,
заветът на живота бурен
с хвалебен химн към младостта.
1927
НАД ЗАСПИВАЩО ДЕТЕ
Заспивай, о, дете без име,
прекрасният мой младенец,
дете с черти неуловими,
с лазурни взори на мъдрец.
Заспивай, аз до теб ще седна
на твоя кораб с ветрила,
от твоя кораб да погледна
през твойте странни очила.
Да спим, дете благословено,
по мачти вятърът играй!
Потъват време и вселена
в лазурите на твоя рай!
Виж, в пролетна превара бягат
поляни, волни лесове,
ръцете си към нас протягат
и техний шепот ни зове.
Зоват ни в края си магесан
и мълнии по чер отвес,
те златото на свойта есен
разтапят в осланени лес.
Зоват и белите пустини,
обвили с коледна мъгла
огньовете в лазура сини,
разсипаните кандила.
Заспивай, о, дете без име,
прекрасният мой младенец,
дете с черти неуловими,
с лазурни взори на мъдрец!
1927
