Никола Иванов

В последно време Александър Йотов като че ли поизостави хумористичния разказ и фейлетона за сметка на епиграмата. Сигурно твори и в жанра на късите белетристични хумористични и сатирични жанрове, но се е концентрирал върху епиграмата. Успехите му като епиграмист са безспорни, а както се знае, апетитът идва с яденето. Ако не ме лъже паметта, това е четвъртата му книга с епиграми след „На мушка с римушка”, „Бодлинки” и „100 епиграми и още нещо”. Очевидно Ал. Йотов засища своя евентуален глад към епиграмата, защото избухванията му в жанра продължават с последната му книга „Въгленчета”. Ако приемем асоциативно заглавието на сборника, можем да си представим как успешно сътворените епиграми просветват и привличат читателското внимание.
Проследявайки внимателно фейлетоните и хумористичните и сатирични разкази на Йотов ще открием една много съществена тяхна особеност - те са лаконични и кратки. Открояват способността на този автор да открие характерното и да изрази важното по синтезиран начин. Ал. Йотов не разводнява като автор творбите си, не разхищава думите, посланията му са убедителни в художествен смисъл. Не влачи от девет дерета вода заради нищоказване. Творбите му са съдържателни и умело изградени. Иначе е пълно със сиви, безцветни, безсмислени и безнадеждни хумористични и сатирични четива, с които ни заливат „хумористи” и „сатирици” не само от нашия Пазарджишки край. До такава степен „блестят” със своята безпомощност, че даже да те гъделичкат физически, не можеш да се засмееш.
Епиграмата е рефлективен жанр, но талантливият автор успява на надмогне моментното и конюнктурното и да достигне до обобщението, до важното, до по-универсалното. Ето още първата епиграма от „Въгленчета”:

В ПАРЛАМЕНТА

Какво голямо борене -
да ти плащат за
бърборене.

Въобще политическото винаги е актуално, защото е пряко социално. Важното е да достигнеш до универсалното. Както е и в „ПРЕДИЗБОРНО”:

Ех, ако можеше да избереме
някои българи от старо
време?!

Защото наистина на България са нужни не днешните политиканстващи, а наистина държавници, Строители на съвременна България. За съвременните политици по-адекватна е „МЕТАМОРФОЗА”:

Властта е все народна,
докато стане
изгодна.

Силно социално обобщение носи „С ЕДНА ДУМА”:

Каква по-голяма гротеска
от нашето днеска?!

Остро сатирична е „ПОЛИТЕЛИТ”:

Въпроса, който никога не си
задават -
дали за нещо стават?!

Важен политически контекст има и в „ДЕ ФАКТО”, защото всяка власт се огражда и назначава свои хора, като много-много не се интересува от качествата им:

Всяка служба
се крепи на
дружба!

И понеже в последно време се говори за намаляване на държавните субсидии за партиите, съотносима към проблема е „ЗА ПАРТИИТЕ”:

Откакто са се пръкнали
колко ли са смъкнали?

Но Йотов отива отвъд проблема, освен че е обобщаваща за родната политика, тя е и прогностична.
Правило за началниците е нетърпимостта им към критиката, към истината, на което е посветена епиграмата „ЗА ГРЕШКИТЕ НА ШЕФА”:

Който ги забелязва,
бързо залязва!

За подкупните и продажни журналисти става дума в „ЖУРНАЛИСТИКА”:

Откакто е на ясла,
много е… порасла!

Силно Байганьовско е „СТРАТЕГИЯ”:

В гърдите се тупаше -
и трупаше, трупаше!

На робската психика е посветена „КЪМ ПОТОМЦИТЕ”:

Да не сте посмели
да сте по-смели!

Когато изчезне страхът, тогава ще имаме шанс да се пооправим като общество. В момента пример ни дават студентите.
Битовите епиграми на Ал. Йотов се отличават с находчивост и социална закачка, в тях усмивката е съчетана със сълза:

ВНУЧЕ НА ДЯДО

И дядо се храни разделно -
държим го отделно!

Семейните отношения също са намерили място, тези епиграми на Йотов са забавни и находчиви, в тях хуморът, закачката и иронията преобладават:

НЕ МУ ПОТРЪГНАЛО

Откакто се е венчал
само печал!

Или:

ЮБИЛЕЙНА
2х30

Прости ми, скъпа, че оттук
нататък
във всичко ще съм много
кратък!

За творчеството става дума в част от епиграмите. Такава е „ОТ ДРЕВНОСТТА”:

…Написаното остава.
Ами ако не става?!

Също и „БАРАБАР ПЕТКО…”:

Японците правят оригами,
Вуте пък твори епиграми!

Самоиронията е очевидна, това говори за широкия и разкрепостен дух на Ал. Йотов.

Ще завърша с „КЪМ РЕДАКТОРИТЕ”:

Имам да ви кажа нещо скришно -
печатете ме поне веднъж
годишно!

С подобни стойностни епиграми всяко сериозно и уважаващо себе си литературно издание или рубрика биха се представили по убедителен начин пред читателите, които обичат да четат качествен хумор и сатира, които са все по-рядко срещани.

Александър Йотов, „Въгленчета”, епиграми, „Барич и сие” ООД, Пазарджик, 2013 г.