АЛЕГОРИЯ
Стихове от сп. „Българан”
АЛЕГОРИЯ
Зряла круша пълни клони низко свежда,
а под нея морен пътник отпочива…
Друм извива… Жаден момък плод поглежда
и протяга в жар ръка си, -
устни сухи да разкваси…
Знойна пладня… Трепка огън над житата…
Душна жега пари - огън и жарава…
И клетникът пълни лакомо устата,
но замахва: - Пфю, дивачки!
И отминва с гневни крачки…
1916
КАЗАРМЕНИ НАСТРОЕНИЯ
Тъмно. Някой тежко се уригва,
дремат шперовците в тих покой,
а луната дебне и примигва
като морен, сънен часовой…
Някъде от двора се донася
псуване и от ботуши шум,
и душата сладко се унася,
галена от лекия парфюм
на потънали във пот партенки -
сякаш в нея тъжен спомен бди
и през сън се сплитат бегли сенки,
и през сън нашепват за преди…
Тъмно. Някой тежко се уригва,
дремат шперовците в тих покой,
а луната дебне и примигва
като морен, сънен часовой!…
1917
НА ЕДНА ГРАЦИЯ
Устата ти - немита мазна бака,
гърдите ти - баят войнишки хляб, -
очаквам те тъй, както чорба се чака
и знай, че мисля, мисля все за теб…
Краката ти - един за два ботуша,
походката ти - тежък, рядък ход, -
ах, аз съм влюбен, влюбен в твойта гуша,
засечена от пудра и от пот.
И в нощи черни като руска вакса,
тъй някак си… гори ме пусти грях
и виждам, че мечтите ми не в крак са,
но все пак тръпна, тръпна в страст по тях…
1917
ЛАЗАРСКА ПЕСЕН
Млада циганка нарежда,
удря писано дайре:
Бог доброто, Бог да врежда
дома всичко на добре:
стар стопан - във комитета,
млади сина пък - месар,
захар, патици, прасета,
боб, гешефти, хонорар…
Зер се днеска зле живее, -
чифт подметки - напалйон,
а стомахът вечно пее
траурния си канон…
Гладна циганка нарежда,
удря писано дайре:
Бог доброто, Бог да врежда
дома всичко на добре…
1918
В сп. „Българан” поетът печата под псевдонима Даню. Бел. ред.
