РОДИНА
РОДИНА
Макар че ти отдавна друга стана,
макар че аз изминах път голям,
завинаги у мене си остана,
каквато от детинството те знам:
с корията, опасала градчето,
с рекичката край гъстите лози,
със камъните обли по дерето,
с дуварите и хладните мази,
с каруците на път по калдъръма,
с боричкащите се край тях деца,
със дворовете, пъстри от салкъма,
със джамовете, жълти от слънца…,
със кофите над хладните герани
и с образа ми, омагьосан там…
Завинаги у мене си остана,
каквато от детинството те знам.
СПОМЕН
В двора тих прозвучава
стар мотив от Росини.
Гледай: мишка раздава
пак билетчета сини.
Край самата латерна
чакат куп дечурлига,
сричат буквите черни
върху прашната книга.
Все премеждия разни
и житейски гонитби,
русокоси съблазни
и щастливи женитби…
Моят ред наближава.
Ето мойто късметче…
Четвърт век оттогава
неусетно изтече.
***
„Станах пак хлапак като преди.”
А. Германов
Бавно над баира слънцето се вдига.
Ето те в полята, дето се роди.
Гледай, докъдето погледът ти стига!
Тръгвай и върви - хлапак като преди!
Гледай и стани побратим с равнината,
птиците, пчелите, полските треви!
Слей си с тях докрай сърцето и душата!
През житата гъсти път си проправи!
***
На дядовите плещи
годините тежат.
Той язди, сключил вежди,
по есенния път.
И като всеки старец
се връща в младостта
на същото магаре
по същите места.
За всичко днес е късно.
Минаваме сами.
Чибучето му късо
е спряло да дими.
Защо сте му, тополи?
Защо сте му, поля?
По стърнищата голи
животът му изтля.
