MEMENTO
MEMENTO
На дългата опашка наредени
за земните и преходни блага,
регалии и прочие отличия
на светската и мирска суета,
забравяме какво е да прогледнеш
не със очите си -
а с вътрешния взор
да чуваш как божествено звучи
Вселената,
а не измисления и
клакьорски
хор.
Медали,
грамоти,
безбройни
барелефи
ще
хванат
паяжина
и
ще
се
превърнат
в прах,
а
Времето
ще
срути
бутафорното
Величие,
ще
го
стопи
докрай
като
разкалян
сняг.
MISSA ATROPOS
По тънка
летва
да
вървиш
над
Бездната -
вълнуващо
и страшно е,
ала и
много
лесно е.
Макар,
че има
риск
определен
от
сгромолясването
по
тънък
лунен
лъч
на пръсти
да пристъпваш
е
прекрасно.
Веднъж
излязъл
от
шаблоните
на
Земното
притегляне
по
паяжина
да
вървиш
над
Бездната,
неземно
е.
МОНОЛОГИЧЕН ДИАЛОГ
Като жена е
Разумът
бъбрив
за
всичко
винаги
намира
обяснения
анализира
със
махленска
лекота,
въоръжен
до
зъби
с правилни
решения
Той
рядко
спи
почти
е
винаги
нащрек,
ревниво
пазейки
извечните
устои
за
всяка
болест
знае
правилния
лек
причините
за
всяко
главоболие.
Сред
канонадата
на
шумния
брътвеж
Душата
кротко
чака,
докато
се
лута
кога
ще
дойде
нейния
законен
ред
от
някого
и
тя
да бъде
чута.
ПРЕДНАЧЕРТАНИЯТ МАРШРУТ
Това, което има да се случва,
ще се случи.
Дали,
Кога,
Какво
и
Кой
и
Колко
ще
сполучи,
понякога
решаваме
не ний,
а
Случаят
Кой
ще започне
представлението
си,
а
Кой
ще
го
приключи,
Коя
врата
ще
се
отвори,
Кой
катинар
ще
се
заключи
преценяме
не
ний,
а
Случаят.
И
на
шахматната
дъска
на
Битието
отново
той
диктува
всяка
крачка,
решавайки
какво
да
бъдеш
там:
Играч
или
Играчка.
