Димитър Гундов

Асен Златаров - умът и сърцето - угасна. Няма го поета на науката, смелия изобличител, защитника на слабите.
Осиротя българската земя.
Заплака българското слово.
Никой не е говорил тъй сладко като него. И тъй открито.
А правдата, потулена някъде, е надвесила тъмен чумбер. Тя жали своя апостол, своя борец.
Убийте и мене!
Как дръзко звучи това.
Няма да забравя тези думи, изречени с всичката искреност на човешката душа. Тогава тротоарите на София се багреха от светла братска кръв. Бяха убили един писател и общественик. Виновни нямаше. Този, който паднеше, се считаше за виновен.
И Златаров вдигна глас: щом е така, и аз съм виновен!
Убийте и мене: и аз съм като него.
Колко е голяма празнината без него! Колко далече избяга съвестта!
Днес той ни беше нужен повече от всякога.

в. „Час”, г. 3, бр. 17, 30.12.1936 г.