РЕПЕЯ
Дядо Иван се суетеше между каруцата и плевнята. Поглеждаше с око, като да премери, пак се връщаше и си мърмореше:
- Жив и здрав да е кметът! Е, т’ва е човек!
Тильо Дечев беше управник на място. И на дядо му се отдаваше тая работа, но за него всички избягваха да говорят. Тильо беше млад пенсионер. От военните, дето не могат да стоят да си кротуват. Градско чедо е, ама детството му е минало на село. Говореше се, че е кулашки внук, но никой вече не помнеше какво означава това. Като човек с нездраво минало имаше проблем с кандидатстването в пилотското училище, но откъм майчина му страна откриха яташка нишка - и това вече никой не знаеше какво е - и завърши в Долна Митрополия. Изучи се кметът и му дадоха самолет, ама след години беше пилот без машина. Тогава се поскита по държавите да си изхрани семейството. А пък сега кметуваше на село, при корена си. Удържаше на всичко и намираше начина да се справи. Затова му викаха Репея. И соли, и блажи, и лекува. Върви му приказката с хората, ама и разбеснее ли се, да не си му насреща.
- Жив и здрав да е кметът! Сполай на Репея, прецапахме прехода.
За всичко мислеше човекът. Всичко намираше и носеше от града. Не даваше на ръка купоните, носеше по къщите каквото е нужно според хората. То иначе пари имаше, ама нямаше какво да се купи с тях. На дядо Иван даваше по-малко брашно, защото нямаше жена да му меси, но пък му даваше повече консерви, за да не забрави готвеното. На някого тази система можеше да му се стори странна, но на селяните им харесваше.
- Жив и здрав да е кметът! Той ни е и поп, и даскал.
За всяка несгода от него съвет и помощ ще получиш. Тъй като църквата отдавна беше замлъкнала заради откраднатата камбана, а накривената камбанария я правеше опасна за богослужби, по празниците Репея държеше поучително слово в кръчмата, а когато се полагаше, даваше комка над бяла кърпа, преметната на ръката му.
- Жив и здрав да е кметът! За последно и къща ни даде.
В другите села мъртъвците направо в земята взеха да ги слагат. Но Репея не ни остави. Отиде в града и се върна с два камиона ковчези. Направо ги разнесе по къщите. Така де, който не се е родил, той няма да умре. Прибират хората сандъците и ръка му целуват.
На дядо Иван му се струва, че неговият ковчег е най-хубав. Черната боя лъщи като гарваново перо. И чеповете по дървото са съвсем малко. В началото му мина грешната мисъл да сложи последния си дом в навеса, но бързо се отказа. Не се знае колко време ще чака, може чамът да се изметне или боята да изгарее от слънцето и жегата. В салона, дето се събират всички стаи, там постави ковчега дядо Иван. Легна в него да го изпробва. Намести гръб. Удобно му беше, както във войнишките години. И молитвено прошепна:
- Жив и здрав да е кметът! Така вече се живее.