Банко П. Банков

Талантливата поетеса, авторка на историческа, съвременна и научнофантастична проза, на сентенции и белетристика за деца, Павлина Павлова ни изненадва отново и категорично. Последната й книга „Убийство с цвете” очертава нейна собствена причудлива територия в съвременната ни белетристика.

Озадаченият и заинтригуван читател, стъпил в този литературен лабиринт, не може да го напусне, докато не затвори последната страница на книгата. Многозначното съдържание на късите разкази, обединени в „Убийство с цвете”, би могло да се синтезира с подзаглавия като „Парадоксални истории” или „Животът - ринг, животът - сцена”, но в стила на обичания автор на Мечо Пух бихме казали: „Внимавайте, това което е, не е!”. Подлъгващо е дори заглавието, защото насочва очакванията в лирична плоскост, в търсенето на преносен смисъл, а преносното се оказва буквално.

В ограничената територия на четирийсетина къси разкази се втурват енергични герои, без дълги родословия, с графично очертани в три-четири реда, плътни дотогавашни съдби. Един срещу друг се изправят, кога открито, кога - перфидно, наследодатели и наследници, отегчени съпрузи и страстни бивши любовници, директори и мижитурки, чаровни измамници и сантиментални наивници, ищци и адвокати, загубени деца, балконски кучета, професионални пияници, користолюбиви зъболекари и още и още наши съвременници.

И започват люти битки за родителски влогове, отложени блянове, лелини апартаменти, зъболекарско злато, някогашна обич, цвъртящи пържоли, служебно възкачване, личностна еманципация. Битийните схватки, надлъгването със съдбата се редуват във вихрено, кинематографично темпо, изчистени от буквализъм, с главозамайващи обрати, които опровергават предчувствиета за развръзка дори на изкушения познавач на криминални казуси.

Авторката интелигентно пренарежда фрагментите на ежедневието, превръща ги в лабораторно заложени литературни експерименти, в театрална игра. Екзотични, екстравагантни разкази, но под синтетичната обвивка е скрит опасен заряд.

Всеки от текстовете завършва с експлозия, с безпощадна дисекция на човешки характери, на ценностни системи, на подтици и задръжки, на страсти и примирения. В изреждащи се съдбовни схватки с битието героите неизбежно се изправят пред стъписващи екзистенциални колебания и въпроси.

И уж стигат до отговори, а все оказва, че отговорът е нов въпрос, че привидно вярното е погрешно, че в края на мъчително налучкания коридор се отваря нова врата. Но често престъпление или смърт затварят категорично вратата.

Странно, в образния свят на Павлова убийството, смъртта е чест гост, но общата тоналност не е траурна, безпощадният край е подразбиращ се елемент от веригата на живота. Прекрачилите в следващия ден, преживелите, трябва да намерят нова логика за съществуване, па макар и с гърбица от грехове между плещите си.

В тази логистично организирана белетристика, модел на български „съспенс”, през разказ се натъкваш обаче и на затрогващи до сълзи образи, на изгубено в зимна виелица уплашено дете, на заточено на балкона добросърдно градско куче, на обезличена от съпружеско безчувствие, топяща се като свещ бездетна жена. А какво богатство от нашенски лични имена и фамилии, подсказващи иносказателно „аз”-а на героите…

Мислейки пак за жанра на книгата, бих я оприличил на странна рожба от чувствено съжителство на плътно-достоверна майка-белетристика и фриволно фантазен баща - театърът.

Павлина Павлова. „УБИЙСТВО С ЦВЕТЕ”. къси разкази. 2014