Мюмюн Тахир

Драги Бойко,

Книгата ти „Веда за Орфей” не се чете на един дъх. Впрочем нито една хубава, професионално написана книга, каквато безспорно е твоята, не би трябвало да се чете на един дъх. За мен четенето на книга на един дъх означава да изпиеш на екс чаша руйно тракийско вино. Аз изпих „Веда за Орфей” на глътки, бавно и с удоволствие.

Тук му е мястото да спомена, че твоите книги привличат читателите с тематиката си, с оригиналната фабула и увлекателния стил. чрез своето съдържание - забавно, увлекателно, затрогващо.

Те са своеобразна сплав между детективско и приключенско четиво-повествование, което ти извайваш с умение и майсторство.

Героите ти носят различни типове характери, които се проявяват в определена социална, историческа и културна среда, разрешават със завидна проницателност и умения най-заплетените случаи - политически интриги, заговори, убийства и т.н.

С „Веда за Орфей” ти смело навлезе в една от най-дискутираните и спорни територии: Орфей, орфизма, орфическото. Бих казал, че това е тема надисторическа, излязла отдавна от рамките на мита и станала нарицателна в планетарен мащаб.

Ти си създал убедителен, строго аргументиран в исторически и етичен план образ, като същевременно си успял да му придадеш завидна естетическа дълбочина.

Това наистина е „Веда” за Орфей, наследникът на автохтонните, етимологически корени на човечеството - истинска духовна империя, която в по-късни времена ще даде на света една друга „Веда” - неразгадана до днес, но също толкова безспорна и велика: „Веда Словена”.

Моето убеждение е, че твоята книга трябва да бъде преведена на основните европейски езици, защото е от онези еталонни творби, които провокират да се изрече на висок глас истината, че Орфей е свещеният предбиблейски родоначалник на българския род.

А това вече е въпрос, на който може да отвърне само една национално отговорна и научно обоснована културна политика.

НА ДОБЪР ПЪТ!