Христо Гиневски

Книгата на доц. Георги Митринов за бележитата петковка Злата Зенгин Милкова поставя и въпроса за ролята и приноса на родопската българка в опазване и предаване, от поколение на поколение, на духовното богатство, на обичта към българското, към песента, към обичаите и празниците.

Родопската българка не е само пазител на домашното огнище, на традициите - тя е и творец на песни, герой на легенди и митове. Непоколебим страж срещу посегателствата на чужди сили над нашата национална идентичност. Всеизвестно е, че тя съхранява древните обичаи, предава ги на потомството, тя създава домашната красота чрез китениците и носиите, чрез силата на песните, на майчиния език. Нещо, което петвековният поробител не успя да превземе, не успя да затрие. Мъжете от планината са отдадени на гурбетчилъка, на печеленето на пари за хляба. А децата, семейното огнище са дело на жените. Те се оказват жилави и устойчиви в опазването на духовната си същност, на вярата, на българската чест.

Дошло е време да се направи едно по-задълбочено и конкретно изследване за ролята на родопската жена в съпротивата срещу различните форми на помохамеданчвания, в опазването на стародавни обичаи, песни и предания. Примери колкото щеш - само легендите и преданията за подвига на родопските моми и жени срещу насилията на поробителите заслужават отделно изследване. Няма селище, което да няма своя героиня и мъченица. Абланица, Неврокопско си има своята Драгинка, която се хвърля от скалата, за да си запази вярата. Смолян има „Невястата”, Устово - „Кървава Стояна”, селата около Бял извор - своята Жълтуша…

Покрай легендите и преданията има и действителни събития и факти за участието на българките в национално-освободителните борби. Те не странят от острите битки за българска църква и училище. Заедно с бащите, със съпрузите си, с децата ратуват за българско четмо и писмо в храма, в училището. Жените от Устово не се поколебават да се вдигнат на бунт срещу опита на ксантийския владика Иларион да служи на гръцки в църквата „Свети Никола”.

Българките от Славейно масово се включват в революционното движение. Майката на Кольо Шишманов минава покрай трупа на собствения си син, без да пророни сълза, за да не издаде селото. Каква сила и какви морални устои има тази кротка българска майка! Жените от Аламидере (Серафимово) масово подпомагат българските войници в решаващата битка за свободата на Родопите, през 1912 г., без да се страхуват от бомбите и куршумите. Примери много.

Не прави изключение и будното родопско село Петково, сгушило се в гънките на планината, край р. Малка Арда. В него се ражда Злата Зенгин Милкова, която е реална историческа личност. Тя е потомка на тези петковки, които отстояват със завидно постоянство и упоритост бита и културата на своите предци, красотата на майчиния си език. Село, което ражда такива личности като свещ. Костадин Арамбуйковски, който ведно с Киряк Белковски и Димитър Тольковски, под ръководството на поп Григорко, създават родопската дамаскинарска книжнина - първи пробив за налагането на българския език в черквите на Среднородопието.

Неговият син - Христо Попконстантинов е един от първите родопски книжовници и общественици, с големи заслуги за Родопите. Първият му труд е написан под формата на дневник за преживяното „страшно време” в Петково, по време на Априлското въстание през 1876 година. След това излизат от печат редица изследвания, посветени на капитан Петко войвода, за бунта на Сенклер, пътеписът от Витоша до Родопа, както и много статии във вестници и списания. Като бележит общественик, той оказва съдействие за решаване на редица проблеми в родната му планина.

От Петково е и единственият родопчанин, участник в четата на прославените воеводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа - Никола Славов. Неукротимият стремеж за свобода го завежда във Влашко, където поема съдбата на хъшовете. Заедно с прочутите воеводи тръгва по кървавия път на борбата за възкресение на Отечеството.

От петковския род Боговски излиза един от видните български философи Никола Илиев, преподавател в Софийския университет, главен инспектор в Министерството на просветата. Неговият син Константин Илиев, голям български композитор, талантлив автор на опери, балет и симфонии, на хорова музика и др.

Роденият в Петково Георги Попанастасов (Пашата), надарена личност с обществено чувство, с голям ораторски талант, е значима фигура в родопската история. Изтъкнат учител и педагог, виден деец на Македоно-Одринската революционна организация в Устово, той е и пръв български кмет на гр. Гюмюрджина. Избран е за народен представител от листата на В. Радославов и като такъв подпомага откриването на прогимназии в среднородопските селища Устово, Петково и Райково, съдейства за строежа на пътищата Чепеларе - Устово; Рожен - Петково - Кърджали и др.

В това село на духа и непокорството расте хубавата Злата. За хубостта й се разказва и до днес. Тя не остава незабелязана от похотливите поробители, които считат, че всичко им е позволено, че всичко им принадлежи. Един от тях решава да я отвлече в харема си. Грабва я от селския събор и я води към дома си. По пътя смелата Злата му взема ножа и го забожда в сърцето си - за да покаже на поробителя, че няма власт над душата и сърцето й!

Какво е дало толкова решителност на крехката девойка? Обичта към род и семейство, към роден край, към българското или всичко взето заедно?

Този подвиг не отшумява с годините, с вековете. Още тогава петковци се възхищават от смелата й постъпка. Нещо повече, сътворяват се песни за нейната хубост и смелост. Те не са само от района на Петково - кръгозорът им стига до Гюмюрджинско и Беломорието. Поетичното обезсмъртяване на Злата е още едно доказателство, че Петково е село на духа, на личности, които имат място в националната ни летопис. Песните уплътняват образа на Злата, правят го по-реален и близък до днешните и идни
поколения.

Книгата на доц. Митринов допълва и обогатява историята на селото и то в сферата на духовния мир. Не са много селата в края ни, които възпяват своите герои.

Поетичната памет е вечна, както е безсмъртен подвигът на Злата Зенгин Милкова!

Георги Митринов. Пътят на народната песен за Злата Зенгин Милкова от с. Петково, Смолянско, издателство „Зеа-Принт”, 2014