Никола Иванов

В последно време хумористът и сатирикът Александър Йотов като че ли поизостави фейлетона и разказа за сметка на епиграмата. След книгата „Междучасие”, която съдържаше и фейлетони, и епиграми, последваха няколко негови сборника само с епиграми: „100 епиграми и още нещо”, „Бодлинки”, „Въгленчета”, за достигнем до последната „Острилки”. Както се вижда, поредицата продължава с показателни заглавия. А умалителните заглавия са хитро намигване към нас, читателите.

В заглавията откриваме известна самоирония на автора и стремеж да не се взема прекалено насериозно. Сякаш Ал.Йотов ни казва: „Абе, това е дребосък, тези неща не са чак толкова важни, само просветват искрици, лаф да става.” Да де, но нещата от живота, за които става дума в острилките на автора въобще не са маловажни, пък и всички знаем мъдростта за дребните камъчета, които обръщат колата.

Още първата епиграма „Преходност”, с която започва книгата, впечатлява с обобщението, което носи:

Отмина и тази мода -
да бъдеш човек от
народа!

Веднага се сещаме за стихотворението „Народен” на П. Р. Славейков, но също така и за „човека от народа” Тодор Живков та до съвременните политици, които се бият в гърдите до посиняване, че мислят само и единствено за народа, за добруването му, а всъщност това съвсем не е така.
„Английският ми съсед” има подзаглавие „непосилна творческа задача”:
Моли ме учтиво да му напиша
сценария
как да заобича държава като
България!

И веднага асоциацията отпраща към една горчива мисъл на Иван Динков: „Как можа Отечеството ми да се падне в такава държава!”
За съжаление се оказва, че Свободата в България по същество я няма, повече е на теория, тя е по-скоро фасадна. За това става дума в „Без промяна”:

Свободите ни нови
все във окови!

Вижте как по художествен път иносказателно е показана безработицата във „В крайна сметка”:

Намаляват ли мелниците,
увеличават се
безделниците!

В тази епиграма освен за принудително безработните става дума и за мързеливците, които само се оправдават с безработицата за безделието си. Подобни епиграми показват и умението на автора да постига нееднозначност на посланията, т.е. полифоничност.
Най-често в сатиричните острилки на Александър Йотов съвсем основателно попадат политиците, защото от тях зависи животът на българите. Например „Неприкрит политик”:

Отдавна го знаем,
че си под наем!

В тази епиграма става дума за продажните политици, които преследват само келипира, за политическата хамелеонщина, за безпринципни политици, които обикалят партиите, сменят ги като носни кърпи според личния интерес и са постоянните подлоги на всяка власт. За облагите от партийната активност и от властта се говори във „Властта помага”:

Всяка партия е барометър -
как да минеш метър!

Също и в „Характеристика”:

Щом си от Кремъл,
навярно си вземал!

А ето как се придобиват партийни и административни постове:

Като ти гледам поста -
платил си доста!

И как се напредва в кариерата:

На този бравос, на онзи
бравос,
и отлетя за… Давос! („Планираност”)

Няколко епиграми изобличават крадливостта на политиците:

ЗА РОДИНАТА

Нали им е дойна,
виждат я двойна!

НОВАК ВЪВ ВЛАСТТА

Като го гледам как се
промъква
и този ще отмъква!

ПАРТИЙНА ДРУГАРКА

Изработи ни идейно -
всичко стана нейно!

Както и още няколко от книгата.

Темата за „любовта по сметка” е същността на „Партийна двойка”. На гръмките обещания на политиците, особено преди избори, е посветена „Политикът”:

- Имам, имам ищах -
и на тез обещах!

Темата за „гласуването с отвращение”, става все по-актуална. Това явление е в основата на „Напоследък”:

Когато гласувам -
винаги… псувам!

Така се достига до „Зрялост”:

Щом не се надявам,
значи вече
поумнявам!
И до „Отбой”:

Стига сме чакали,
отдавна са ни
прецакали!
Ал. Йотов заключава политическата тема с обобщаващо-отчайващите „Плодът на демокрацията”:

Пълна победа
за най-големите
говеда!
И „Амортизация”:

След четвърт век промяна,
всичко пак ни е за
смяна!

Отчайващата социална действителност е изобразена по убедителен художествен начин в част от епиграмите:

У ДОМА

Със жена ми все споделяме
как от нищо да заделяме.

И ТОВА Е НЕЩО

Потръгнаха вкъщи нещата,
пенсионер е вече бащата.

Примерите могат да продължават. Но ропотът приключва с домогването до благините и затварянето на устата с кокала, както е в „Застраховка” или в „Под опека”. Както и в „Консенсус”:

Включиха ме в кортежа
и спрях да се ежа!

Бездарните властници не търпят можещите и кадърните, те са трън в очите им: „Да действаме”, „От изгрев до залез”:

Винаги по теб ще вият,
щом си най-добрият!

Няколко епиграми се свързани с емигрантската участ на младите, което е драма за България. На тази тема са посветени „На дъщеря ми” и „Емигрантско питане”.
Част от епиграмите са по-хумористични, с деликатни сексуални намеци. Те предизвикват усмивка и облекчение. Например:

ХАРАКТЕР

Има си привичка -
не си ляга
самичка!

ЧКР

В час заговорихме за брака.
аз, учителят, излязох
новака!
Тук са и съпружеските отношения:

КЪМ ЖЕНИТЕ

Колко бързо проглеждам
щом с очи на съпруг ви
поглеждам!
И т.н., и т.н.

В епиграмите на Ал. Йотов, посветени на любовните, съпружеските и семейните отношения няма да срещнем цинизми, вулгаризми и други груби изрази, или пък сексуална разюзданост. Той разчита на деликатност, на намека, не на хамалския примитивен хумор. Неговите епиграми са за по-интелигентни читатели.

Епиграмата често е подценен жанр. Някои погрешно смятат, че това са просто римушки, и толкова. Само че са далеч от истината. В епиграмата само в два или четири стиха трябва от отделното, частното да достигнеш до обобщението и универсалното. За това се изисква остра наблюдателност, находчиваст и майсторство.

Радой Ралин, нашият най-добър епиграмист в „Люти чушки” показа, че успешни епиграми могат да се творят като се използват дословно народни епиграми, в които хумористичният и сатиричен ефект се постига с подходящо озаглавяване. По този начин са изградени 69 от всичките 124 епиграми от лютите чушки на Радой. Един наш съгражданин не беше забелязал този похват и обвини Радой в плагиатство, което няма нищо общо с истината.

С досегашните си книги с епиграми Александър Йотов се утвърди сред талантливите ни национални епиграмисти. Това той потвърждава и със своите Острилки.

Александър Йотов, „Острилки”, епиграми, 2014 г. „Белопринт”ООД-Пазарджик.