ИЗРЕЧЕНИЯ
Плюха й под опашката, а тя, вместо да я подвие, я развя като байрак.
Живееше в облаците, които се сгъстяваха над главата му.
Всеки пощальон знае - подвигът и падението живеят на един и същи адрес.
Единственият дълг на човека: да бъде неизменно човек.
Уж се печем на един и същи огън, а той си е все така суров към мен.
Думите му чуваха повече хора, защото отиваха на вятъра.
Лъже на всяка крачка, а краката й са дълги.
Заслужава уважение - може да си купи враг.
Отвориш ли си, ще те затворят.
Върхът гледа полето и казва със съжаление: - То ражда!
Радвам се, че ме виждаш.
Аз съм се учил да говоря три пъти - имам две деца.
Доброто име може да те подслони, да те нахрани, да те напои и шамар да ти зашлеви.
Височината на върха трябва да се измерва от пропастта под него.
Тя си клати краката, но знае къде и как.
Едно е огънят, друго - пепелта, в която има живи въглени.
Загуби умствения си багаж, въздъхна и се усмихна лъчезарно - най-сетне бе постигнал свободата си.
Продавам комплект таралеж + гащи.
Българска работа - плюха си на ръцете, свършиха я, взеха парите и си плюха на петите. Дали не плюха и на името си?…
Боже, колко е красив цветът на тиквата!… Но като кажеш тиква!…
Всеки човек изковава крилете си сам; те зависят единствено от размерите на небето му.
В пепелта, с която си посипа главата, имаше живи въглени.
Беше превърнал пазвата си в каменна кариера.
Като го видя що за човек е, славата веднага се покри.
Ръце пълни, очи празни.
На гол тумбак два чифта бази.
На тръни седи, за глог мечтае.
Яйцето, което гледаха като писано, се оказа змийско.
Изпратиха го в последния му път, който беше постлан с добри намерения.
Ако ще е простота, нека поне да е свещена, а?
Когато се обърне колата, пътят е само един - към сервиза.
Яйцето учеше кокошката, защото в него се криеше петел.
И търпението на границите има граници.
Камъкът тежи на мястото си, но никой не пита мястото какво му е.
Осмото чудо на света - пустиня без глас: България.
Не той си играе с пари - парите си играят с него.
Щом езика ти се завърже на панделка, може спокойно да се подариш комуто трябва.
Дърво без корен е лошо. Да не би обаче корен без дърво да е добре?…
Краката му са в кръв, защото пътят му бе постлан с рози.
Просото сънуваше, че го сънува гладна кокошка.
Бият този, който мълчи, защото не знаят какво знае.
Царува умът, който трябва патки да пасе, а умът, който трябва да царува, робува.
Обадилото се прилича на повикалото го толкова, колкото човека - на сянката си.
Хвърлиха го на сметта, за да разберат дали е роден с късмет.
Объркан свят - роденият да пее сее и обратно.
Той куцаше така усърдно, че го запитаха със състрадание: - Толкова много ли те боли зъб, бе?!…
Лозето опази страха си, защото знаеше, че няма по-сигурна охранителна фирма от него.
Две капки вода. Едната към другата: - Толкова много приличаш на мен, сестрице!
Машата: - Докато човек не изгори поне веднъж ръцете си, няма да ме оцени по достойнство.
Тази жаба знаеше гьола си, но той нея дори не я познаваше.
И срещу ръжен ритай, ако искаш да бъдеш забелязан.
Никне и там, дето го не сеят - беше плевел.
Добрият звънец се забелязва, когато престане да звъни.
Тоягата бягаше презглава от кучето: то я беше взело за кокал.
И от думи попара става: я виж днешните ни вестници…
От езика си всеки тегли, най-много - този, който го няма.
Знае кучето - тоягата кокал не е, но кокал може да достави.
Живея във време, когато човекът крепи надеждата.
Умен е този , който събира парсата: който бие тъпана, е тъпанар.
Покрай суровото гори и сухото.
Най-добрия съвет ще ти даде глупакът: получиш ли го, прави обратното на това, което е казал.
Хитър е - бяга от хубавото, защото не знае какво се крие зад него.
На лов може да идеш и без пушка, но без късмет не ходи.
Който знае да се смее, трябва да знае и да плаче.
Нещастието никога не идва само: то води за ръка щастието.
Кучето не се бои от тоягата, а от човека, който я носи.
Дървото е младо, затова не се превива.
Хляб без сол не е хляб, само сол се не яде.
Беше по-голям хайдутин от всеки хайдутин, защото крадеше от войводата.
Честта се продава, но не може да се купи обратно.
Хубав зид не става само с крайъгълни камъни.
Не се знае кой бие, но се знае кой плаща - битият.
Когато престанаха да играят по гайдата му, гайдарът извади от пояса си кавал.
Гледаха го като писано яйце да мига, в който разбраха, че е дървено.
Най-трудно се изтъркват /износват/ цървулите на босия.
Най-накрая изобретиха сабя, която сече и преклонени глави.
Дядото: - От ръцете на вълка овца цяла отърва ли се? Внукът: - Чакай! Какви ръце бе, дядо, нали е вълк?!…
Добре е, че мина през иглени уши. Не е добре обаче, че обърка конците.
Свинята, която изяжда хубавата ябълка, винаги се оглежда за още.
Добре е, когато ти завижда умният. Но когато ти завижда глупак…
Направиха засада в кошарата и започнаха да говорят за вълка.
Мърцина е проклета дума, означава да загинеш, без да пролееш кръвта си, тоест напразно.
Най-мъчно живее човекът със златно сърце: всеки го иска назаем.
Върхът на безумието: да искаш от петела да се ожени.
Времето е пари, но и парите са време.
Излезе с чест от положението, в което бе влязял не по най-честния начин.
Съмнението на червея: - И днес ще ме водят на риболов!… И не преставаше да го яде червеят на съмнението.
Ако изпуснеш юздите, конят ти като нищо може да отиде в реката.
Сиромах ли трябва да бъде дяволът, за да е жив?…
Направихме дирята, сега чакаме да видим какво влачи кучето.
Лайкучка - да, но ако лае пес, какво правим тогава?…
Мога да си представя лъв с миша опашка, но мишка с лъвска - едва ли.
Аз съм е по-малко от аз бях, а аз бях е по-малко от аз ще бъда.
Овчите кожи свършиха - каква ли мода ще измислят сега вълците?
Не всички лъжи са лъжливи. Някои от тях, макар и единици, казват истината.
Чергата се къса, защото всеки я тегли към себе си.
Кой ще опази най-добре истината? Лъжецът, разбира се - той знае цената й.
Пазете се от този, който лъже наум: щом повярва на лъжата си, непременно ще ви я пробута.
Нарочно намяташе на коня си вехт чул - щом го видят хората, да кажат: - Добър е конят, няма що!…
Не червеят има дърво, а дървото - червей; не червеят има кълвач, а кълвачът - червей.
С две думи: тежко на червея!
Мостът може да изтърпи магарето, но ината му - не.
Времето беше умряло, а той още държеше ръка на пулса му.
Бяха чудна двойка: той беше душата на компанията, тя - тялото.
Правеше кал, но вместо вода използваше кръв.
Повдигна въпрос, но той се оказа толкова тежък, че го смачка.
Носеше змия в пазвата. Жена си.
Носеше камък в пазвата. Жена си.
Ще ядем хляб и зъби, ако има хляб, разбира се.
Ще ядем хляб и зъби, ако имаме зъби, разбира се.
Трябваше ли да падне даже в собствените си очи, за да се издигне?…
Често губеше власт над себе си - и ставаше съвсем обикновен човек.
Изкарваше хляба си от чуждите джобове.
Всеки хитър писател знае - многоточието заменя досадното заекване.
Навири опашка - и вече беше истинска кратуна.
Представяте ли си как се чувства сълзата, блеснала сред някакъв си там смях?!…
Беше прям човек - работеше като и. д. парцал за бърсане на прах в очите.
Той го наряза като кисела краставица и вдигна чаша за тост.
Той си знаеше цената, но хич не му пукаше - калпав мангър не се губи.
Имаше задник като тезгях - сервираше му изненада след изненада.
Заради носа, който се вре навсякъде, ще му скъсат ушите - а искат да бъде послушен!
Понякога неизбежното зло се приема за добро, което би могло да се избегне.
Той е бездарник, но славата се покри в него - мислеше, че никой не би се сетил да я търси там.
Забелязана грешка: вместо „плуват в разкош, тънат в мизерия” да се чете „тънат в разкош, плуват в мизерия”.
Пролетариатът загуби всичко, освен веригите си.
Аз зная, че зная повече, отколкото зная.
Не лудите глави правят историята, а тези, които им дават акъл.
Измиха си ръцете със сапуна, с който намазаха въжето на бесилката.
След него и потоп от… присъди.
Прекрасен е животът на този, който не знае какво прави.
Първа и най-вярна оценка на пиесата дава гардеробът в театъра.
Швейк е универсален: той служи във всяка армия.
Широко скроен текст - на думите е просторно, на мислите - тясно.
Всъщност паметта на сърцето е сърцето на паметта.
Времето работи за нас - ние работим временно.
Да си папа означава да си по-голям католик от себе си.
Въпросът не е да бъдеш или да не бъдеш, а да си.
Изпих чашата до дъното, но странно, истината я нямаше там.
Зная, че държавата - това съм аз, но дали тя знае това.
Тежко на победителите - идва и техния ред.
Истинският майстор се бои от работата си.
Всеки от нас има една само собственост - смъртта си.
Той преглътна голяма дума. Сега заеква.
Богати са бедните духом.
Всеки говори за онзи зелник - и никой за точилката, която може да бъде и тояга.
Времето е най-добрият лекар - то ни убива бавно и сигурно.
Времето лекува раните, но не и този, който ги е причинил.
Без вина виновен, а съвестта му - гузна.
Днес второто ми аз не ме позна, значи ставам човек.
Горкият! Щастието му се усмихна, но усмивката бе крива.
Целият колектив го взе на мезе, защото шефът го направи на салата.
Одисей ли пътува към Итака или Итака - към Одисей?
Камъкът в пазвата имаше пазва, в която криеше камък, по-голям от камъка, в чиято пазва бе.
Защо на всеки по-голям строеж празнуват първата, а не последната копка?
Пръст на съдбата. Среден.
Идолите си отиват, остават идолопоклонниците.
Говореше само с очи, но и това бе достатъчно, за да се разбере, че е глупава.
Едрите риби мислят, че морето е до колене, затова често остават на сухо.
Образцови са образците, мострите, експонатите - ние сме конфекция.
Краят на детството е най-мъчителния период в живота. Тогава се осъзнават две неща: че човекът е със съдба на птица и че птицата Човек има небе, но няма криле.
Предпочитам властното безсилие пред безсилната власт.
Някои политици сочат пътя на народа не с показалеца, а със средния си пръст. В крайна сметка това им се връща.
Ще успееш, ако съумееш да бъдеш различен. Дори от себе си.
Търси себе си в другите и другите в себе си, но не бъди нито отражение, нито огледало.
Когато на плаца извикат „Редник Хикс!” и в отговор се чуе „Аз”, отговаря не човекът, отговаря редникът.
Смехът е всесилен - може да въоръжи или обезоръжи всекиго.
Науката е като лекарството - лекува и трови едновременно.
Отчаяният е или много добър, или много лош човек.
Не купувай къща, а комшии: те са по-евтини.
Според някои източници и гълъбът на мира донася птичи грип.
Никой не вярва на лъжеца, който твърди, че лъжейки, лъже себе си, а е така.
Ако държавата ни все повече заприличва на затвор, трябва да оцелее не народът, а властта.
Стъпи на шията му, огледа се победоносно и почна да вика:- Ехо-о! Ехо-о! Търсеше го.
Все повече са тези, които ни лъжат, като ни гледат право в очите.
За българина средният пръст се оказа пръст на съдбата.
Пиян е - пусна духа от бутилката, а той се оказа джин.
Тръгна напред, защото даде заден ход.
Улучваше целта, защото натискаше спусъка със средния си пръст.
Плаче за затвор, а се смее в Народното събрание.
Имаше сливи в устата, затова нямаше какво да сложи в нея.
Нарочно се пъха между шамарите - след време ще се обяви за репресиран.
Удари кьоравото, защото не си затваряше очите.
Удари кьоравото, защото си затваряше очите.
Удари кьоравото и всички около него ослепяха от завист.
Скроиха му шапката, но тя не му стана.
Държа го в лапите си. Ако го пусна, трябва да ме налагат с лапи.
Има едно великолепно прозвище, с което българинът е надарил словоохотливия успял глупак - хвалипръцко.
Няма нищо по-зло от смеха на злия.
Човекът е пътят към целта на живота му.
Книгата е разговор с човек, който не може да те излъже.
Нямаше акъл, защото го раздаваше щедро на всеки срещнат.
Домашни любимци: вместо куче - клошар, вместо котка - клошарка.
Напразно яде хляба - мисли, че в полето никнат комати.
Жената винаги дава, но не винаги получава. Затова пък неизменно триумфира.
Излезе от положението и то въздъхна.
Съдете и ще бъдете неосъдени.
Беше толкова находчив, че можеше да подлее вода някому дори и в пустинята.
Няма безцелен смях - той или наранява, или лекува.
Всичко тече, всеки изменя.
От човека може да направи маймуна всеки кадърен чиновник.
Той непрекъснато търси, защото нещо му липсва.
Към личните данни на човека, които са неприкосновени, трябва да се отнася и мнението му за властта.
Преди да вземеш пари назаем, провери дали имаш чувство за дълг.
Входът винаги изглежда параден, а изходът - тесен и мрачен.
Имаше глас, а в гласа - пустиня.
Правило: всяко влиятелно лице е безлично.
Какво е гений ли? Ето това: когато кажем „Дон Кихот”, в съзнанието ни веднага изниква образа на Сервантес - и обратно.
Законът е еднакъв за всички. Според Айнщайн и понятието „всички” ли е относително?
Оптика: „Пази , боже, сляпо да прогледне”.
Поправка на часовници „Айнщайн”.
Безспорната истина е истина, която не е родена в спор.
Заменям след дъжд качулка за шапка без тояга.
Най-накрая вдигна ръце и се съгласи да стане милионер - беше му писнало от приятели.
Този, който знае много, обикновено мълчи.
Не опознавай себе си - ще се ужасиш.
Българката продължава да ражда блудни синове.
Колко много родни Касандри - и нито една не предупреждава българите за даровете на данайците.
И по Слънцето има петна. Но слънчеви.
Приковаха го към позорния стълб и едва тогава разбраха колко са ниски.
Изобретателят Архизлатев се топи в семейното джакузи, готов да извика… е-е, вие знаете какво.
Рана без юнак не бива.
Сполука се постига и без наука.
Гладната мечка играеше, защото знаеше, че само така ще я нахранят.
И шило в торба стои, ако торбата не е празна.
Дума дупка не кърпи.
Той бягаше от там, където аз отивах.
Морето е солено от сълзите, причинени от хвърленото в него добро.
Магаретата се надушиха през девет баира, но не признаха, че са крастави…
Каквото пожънеш, такова ще посееш.
Вървеше му като по вода: на всяка крачка му я подливаха.
Инцидент: беше ухапан от змията, свила се в кесията му.
Той се пошегува - и беше вече на половин истина от цялата истина.
Мърша без стадо не бива.
Мършата все гледа да се скрие в стадото.
Плешив е, а цепи косъма на две.
Да не би да е бог тая Европа, та казваме: - Няма да ни забрави, но ще ни забави.
Камъкът се удари в косата и каза: -Защо, не помисли ли, че ще ме нарани?
Всеки гьол да си знае жабата.
У нас са добре и този, който яде зелника, и този, който му го дава.
Не се знае кой бие, но се знае кой плаща.
Бог не престава да вкарва в кошарата му, а той все вика: - Помагай! Помагай!…
Кой каквото прави, на себе си го прави… А ако не прави нищо?
Езикът без зъби нищо не струва, зъбите без език - също.
Добрият козметик първо вади очите, след това изписва веждите.
- Голямото не винаги е празно - казал тъпанът.
Гледаш я - красива е, ама не можеш да разбереш кое й е глава, кое - задник.
Какво ли е да се живее без грешка, щом е човешко да се греши.
Веднъж в живота си човекът става по-добър, отколкото е, но тогава всички плачат.
Човекът срещнал змия и я спасил от смърт - добро или зло е направил той?
Какво пази кучето, когато пролайва насън? Страхът си, отговорил мъдрецът.
Тази глава е добра, но е добра за четири крака - рекъл мъдрецът, стреснат от ревналото магаре.
Щом законът трепери пред силата, значи е болен.
Викнали на рака: - Напред! Напред! - и му видели гърба.
Колата се обърна, за да види колко читави пътища са останали у нас.
Право седи, криво съди.
Ако искаш да си крив, бъди прав.
Обра си крушите, направи от тях компот и го удари на търговия.
Откриха магазин „Всичко за един долар” - и сложиха във витрината му Кремиковци.
Врагът в твоето легло е само един - ти.
Широко му е около врата - я колко обръчи от фирми има около него.
Противопожарна охрана „ПП” /Прикованият Прометей/.
Имаше нюх на лисица и душа на копой - стана куче на голям човек.
Падна на колене от умора, а те помислиха, че им се моли.
Природата е прекрасна, а природата на човека - ужасяваща.
Боже, дай на поета къшей хляб, за да пише - тогава той ще знае, че песента му е оценена по достойнство.
Така искаше да се продаде, но наистина не беше възможно - не принадлежеше на себе си.
Брояха го за важна птица, а той бил най-обикновенно врабче - не е излизал нито веднъж в чужбина.
Пропътувах живота си, а почти не пътувах.
Сложи пръст в раната и вече не го маха оттам - тя се оказа кацата с мед.
Излъжи се, за да разбереш истината за себе си.
Сивото в живота ни е толкова много. Само на едно място е от малко по-малко - в черепа на мутрата.
Снагата й беше гъвкава като змия в огън.
Истината е повече истина, ако предизвиква смях.
Истината може да предизвика смях, лъжата - не може.
И ракът може да върви напред, ако натам го води партийната линия.
От стрийптизбара се връща по обед, а казват, че е нощна птица.
Пи вода от много кладенци, но никъде на откри гьола.
И тази маймуна е била човек.
Обикновено славата гони гения, а той я отпъжда смутено и нежно - все пак е жена.
От 10 ноември насам наблюдаваме как утайката става пяна, а пяната утайка.
Ал кохол е арабска дума, означава възвишен, съвършен.
Мечтата гори в един човек, а свети на много хора.
Не ругайте нощта - звезди не се раждат денем.
Най-близо до живота са графоманите.
Гардеробът на дамите от градчето започва от театъра.
Човекът се състои от 10% други вещества и от 90% гола вода.
Често в кошчето за смет се изхвърля история.
Новото винаги среща отпор. Колкото по силен е той, толкова по-ярко е то.
Всичко може да се поправи, споменът - не и не трябва.
Той вярваше в чудеса, но чудесата не му вярваха.
Най-силно вярващият е вярващият в истината. Своята.
Страхът ражда кумирите, кумирите раждат страх.
И раят, и адът са пренаселени, свободни места има само в чистилището.
Ако искаш да живееш скучно, превърни живота си в ритуал.
Сатириците си вдигнаха чуковете и сега наковалнята е без работа.
Мъртвите не говорят, но гласът им се чува.
Дъното не знае, че е дъно - то обаче знае, че над него има вис и това му е напълно достатъчно.
Първата победа не е победа. Победата е последна - над смъртта.
Глупаците ходят на тълпи, но не всеки самотник е мъдрец.
Счупеното е по-скъпо от здравото.
Ние не опознаваме родината - родината опознава нас.
Ще почнем да внасяме бронз - толкова много богове имаме вече.
Пенсионер на китайски: жив зян съм.
Караше ауди, затова правеше не посещения, а аудиенции.
Стисната жена - циция с цици.
Ако мангалът Сали беше земеделски министър, щеше да покрие цялата страна със спанак - много желязо съдържал той…
Стори на някого добро, за да направи зло на твой враг.
Празникът не е в празника, а в очакването му.
Българинът: - Как да си подливаме вода, след като живеем в пустиня.
Далновиден човек: строеше триумфални арки за победени.
Огън му гореше на главата, а хората я помислиха за факел и тръгнаха подире му.
Цял живот устата му не спря - я виж колко камъни има днес в градината ми.
От какво са направени железните врати, които отваря благата реч? От думи, разбира се.
Където и да живея, аз съм един и същ. Защото живея в сърцето си - моето постоянно местожителство.
Не казвайте лоша дума за фасула - когато нямаш армия, и това е нещо.
Къща на връх не се строи.
Тъгата е винаги неясна.
Поетът не може и не трябва да бъде щастлив.
Старостта настъпва тогава, когато започнеш да си спомняш повече, отколкото трябва.
Морето се усеща отдалече като всяко нещо, което отдава светлина.
Всеки път води към небето.
Един и същ пейзаж ме съпровожда години наред: фенери, които плуват в мъгла.
Най-добре е да се взираш в себе си нощем - тогава там е по-светло.
Когато влизам в себе си, умирам от студ.
Умните вървят напред, хитрите - нагоре.
Същинският химн на България е „Върви, народе възродени”. Питам се обаче дали в зората на ХХI век го заслужаваме.
Измени се смисъла на някои думи. Така ние цял живот викахме „Примък” - те двадесет и пет години „Отмък”.
Както в лошото има нещо добро, така и в доброто има нещо лошо.
Ако си извършил престъпление, няма кътче под небето, което да не усещаш като затвор.
Стихотворението е цвете, нарисувано от зимата върху прозореца, което всеки иска да стопли с дъха си.
Докато нашите преимущества се бият помежду си за първенство, нашите слабости са съюзници в борбата срещу самите нас.
Обичам да обичам обичащата ме обич.
Хубавото стихотворение въздейства не с думите, а със светлината си.
Облачното време възбужда у мен чувство за висина.
Ние все още сме „Хаджи Димитър”, “Под игото” и „Записки по българските въстания”. От нас зависи дали и по-нататък ще сме.
Странно, но е факт: не търпя тълпите, а съм многолюден.
И кукловодите могат да объркат конците.
Най-сигурно растеш, когато слизаш надолу, в дълбочина.
Творецът непрекъснато се изкачва в небето, но си остава на земята. Той целият е небе, но повече е земя. Затова винаги му се струва, че е сив, невзрачен и сиротен.
Честният е естествен - като звездата, вятъра, дъжда…
Нито обичам, нито мразя смъртта - аз просто я избягвам.
Вече не ме занимава нито днес, нито утре - аз живея своето минало.
Приказката е посредник между два различни свята. Ето защо тя не е създадена за еднократно ползване.
Свободата не е отговорност, а дълг. Към миналите и бъдещите поколения.
Стана охранител, защото беше гол като пушка.
Облякоха го в доверие и чак тогава видяха, че е гол.
От една паница сърбаме всички, но той е по- хитър от нас - духа.
Щастлив е този, който може да каже: моя родина е моето име.
Има хора без лица и без очи - те притежават само поглед.
По правило глупакът е добре облечен, сериозен, привидно забързан, с напрегнато от неясна мисъл лице. Така глупакът прилича поразително на държавен чиновник.
Светлината все още зрее, когато небето почва да рони дъжд. Така всяка капка е пламтящо зрънце светлина.
Светлината е неприятна, когато те гледа право в очите. Тогава казваме - блести ни в очите. А тя просто прилича на истината.
Всичко свое нося със себе си - казаха поетът и… охлювът.
Който не учи, той ще сполучи.
Бой се от бога, а от набожния - бог да те пази.
Жесток или милосърден е брусът в ръцете на смъртта?
Прекупвачът продава краставиците на краставичаря.
Кланяй се на шапката, а не на това, което е под нея.
Улови бика за рогата, но не го пуска - страх го е.
Онзи Илия, който облича нови дрехи в поговорката - да не би да е цар, а?
Ако всичко се плаща на този свят, защо има ад?
Човек и пари - знае ли се кой кого печели?
Парадокс: не яде този, който работи.
Бог и съвест: за тях се сещаме само когато сме извършили нещо лошо.
Всеки има съвест, даже съвестния.
Ние сме в безпътица, защото винаги сме на кръстопът.
Наруши буквата на закона, защото беше неграмотен.
Ратуваше не за равен старт, а за равен финал.
Думата на калта: - Не прави това, от което си направен.
Как мълчиш, умно или глупаво, зависи от събеседника ти.
Ний творци сме на благата… им.
Животът е самотен - смъртта има много съучастници.
След като огън можеш да запалиш навсякъде, защо трябва да притежаваш стени?…
Ако си умно куче, прибягваш към най - сигурното алиби - влачиш и оставяш дири.
Бъди нащрек, когато имаш повод за радост.
Всяка безгласна буква има съответен съгласен звук или всяка съгласна е безгласна.
Беше толкова буден човек, че търсеше лекарства против безсъние.
Обърна се с лице към себе си и видя къде е проблемът на другите.
Беше практичен човек - щеше да работи над себе си, ако за това се плащаше.
Пада все по-ниско, а става все по-висок.
Поет - да усещаш в себе си музика и да се опитваш да я внедриш не толкова в думите, колкото в тяхното ново значение.
Да се върнеш в себе си е по-трудно, отколкото да се напуснеш.
У нас цари абсолютна свобода - рамки няма дори законът.
Понякога политиката е театър, в който публика са политиците.
Повечето наши поети пишат себе си, без да съзнават, че животът им е непоносимо скучен.
Петлите съобразяват ли се със смените на часовото време? Да? Или не?
Короната никога не знае какво й кроят корените.
Върти го, но не на малкия, а на средния си пръст.
Той стигна толкова далеч в стремежа си да се намери, че сега не може да се върне.
Тя работеше през пръсти, за което бяха виновни пръстените й.
Търпеливо сърбаше попарата му и настояваше за допълнително.
Докато ядеше хляба му, мислеше как да изяде и него.
Хвана се за сламката, въздъхна с облекчение и… жадно засмука от поклащащото се в чашата питие.
След преживения ужас плешивият запита къдрокосия: - И на теб ли ти се изправиха косите?…
Нахраниха се с думи, защото го слушаха с отворени усти.
Двамата щяха да се хванат за косите, ако единият не знаеше, че другият е с перука.
Той вече си беше изпял песента, а те го извикаха на бис.
Защо бъдещето прилича толкова много на доброто старо време?…
Той предпочита да е в сянка - страхува се от слънчев удар човекът.
Баба знае две, бабиното внуче - двеста.
Носеше го на ръце към… най-дълбоката бездна.
Въпреки, че беше голям дявол, носеше достойно кръста си.
Носеше змия в пазвата си и непрекъснато надничаше в пазвата й.
Поетът почина внезапно върху лаврите си.
Тръгна по лош път, който го изведе до върховете на обществото.
Той беше силен на деня, но денят се оказа страшно слаб.
Бозаеше от две майки, защото беше… независим.
Бръкна с пръст в раната, после го облиза - защото именно тя се оказа кацата с мед.
Държи високо не знамето, а дръжката му.
Най-яко се връзват ръцете на властниците с пари.
Светлината е като истината - тя смъква всички маски.
Имаше къса памет - забравяше даже бъдещето си.
Всеки, който се блъсне в мрака, просветва.
Всеки звук се чува по-ясно в мъгла. Може би защото не се вижда неговия източник.
Има хора, които вървят, сякаш залитат, може би уморени от дълго пътуване.
Толкова е вкусен, че чак се топи в устата на враговете си.
Стените трябва да принадлежат на тези, които ще ги разрушат преди всичко в себе си.
Слънчогледът изгря и слънцето се взря в него.
На върха е, защото е нисък.
Окачи камък на шията му. Скъпоценен.
При всички случаи моята оценка е по-голяма от мен.
Хванаха се гуша за гуша и единият от двамата щеше да победи. Кой? Този, чиято гуша бе по-празна.
Той стигна до просешка тояга, хвана я здраво в ръце и я стовари по гърбината на господаря си.
Не слънцето, а отблясък от луна върху който й да е предмет го прави по-видим и по значим.
Талантливият търси не размера, а дълбината на явлението.
Защо ти е тази власт, човече, щом не можеш да властваш над себе си.
Аз съм винаги на страната на слабия при условие, че той се бори.
Никой не познава силния така, както победения от него. Затова - тежко на победителя.
Ако засадиш в градината си търпение, плодовете му ще са ядливи, но горчиви.
Сухата мисъл може да разцъфти и да даде плод , ако се полее с чувство.
Казват, че посреща всички изпитания с каменно лице. А това е маска.
Ако човек знаеше коя е последната капка, от която чашата прелива… Но той винаги е жаден - дума, която има и едно друго значение.
Няма лоша земя - има лоши стопани.
Иисус живее навсякъде, дори в джамията.
Най-верният символ на всяка обич е небето.
Почти всички влюбени страдат от клаустрофобия.
Ако искаш да бъдеш друг човек, трябва да зачертаеш миналото си. А това е невъзможно.
Порокът може да опише добре само този, който му служи.
Ореолът около главите на някои хора е изкован от страдания.
Всяка вещ краде от човека време.
Не споделяй радостта си с приятели, ако не искаш да имаш повече врагове.
Нищо не ни притежава така силно, както нашите пороци.
Помни, че този, който ти е нанесъл удар, очаква от теб същото. Ако си умен, не го прави - и ще го опознаеш истински.
Моделът на художника е винаги по-беден от портрета си.
Когато художникът рисува автопортрет, не трябва да казва всичко, което мисли за себе си.
Лицето на тази жена е толкова гримирано, че … Впрочем , къде е лицето й?…
Името може да храни, но бързо се изяжда.
Ти си просто човек. Ако искаш да бъдеш нещо повече, никой не ти пречи да го направиш.
Всеки човек е негатив на сянката си.
Приемах го за пътен знак, а той бил просто стопаджия.
Славата, която носи пари, се нарича популярност.
Истинската слава идва винаги след смъртта.
Реката и жената си приличат - те са гъвкави, закачливи, звънливи, прохладни, уютни и …утоляват жажда.
Похвали някого и веднага ще разбереш дали е глупак или не.
Накъде тръгва ракът-воин, след като изпълни командите „Кръгом!” и „Ходом марш!”?
Направи страшни пари, защото работи под земята. Подземен бос е …
Понякога този, който си няма нийде никого, има зад гърба си цял един народ.
Умният вижда себе си в очите на хората около себе си.
Депутатът: - Стоя здраво на краката си, но почвата под тях е несигурна - нарича се електорат.
Изплете си кошницата. Сега му я пълнят. Изобщо, политик на място.
Ядеше калая, но се усмихваше, защото съзнаваше, че е един потъмнял от времето съд.
Докато истината си е просто истина, лъжата е предателство.
Честният живее скучно: него драмите не го долюбват.
Двете думи, които са начало и край на почти всички конфликти - „да” и „ не”.
Ако глупакът ти изглежда по-глупав, отколкото е, има поне един по-голям глупак от него - ти.
Истината не е красива, затова не всички я обичат.
Аз ще имам личен живот едва след смъртта си.
Властниче, бъди спокоен, сега народът говори - страхувай се, когато замълчи.
Скучният скучае повече от другите, защото е принуден да търпи повече от тях своята компания.
Правете добрини не на приятелите си, а на тези, които ви мразят.
Парите са родител на покорството.
Присъствието е допустимо, участието - не.
Напоследък все по-често плача за човека, който трябваше да бъда, но очевидно не съм бил.
Човекът е светлина и мрак. Но повече мрак, за да може светлината да се вижда дори от слепия.
За да имаш нещо съдбовно и красиво, трябва да го пожелаеш. За да го запазиш обаче, трябва да си му верен цял живот.
Първа любов. Изоставяш сянката си и тръгваш след сянката на някой друг.
И птицата, която има цялото небе, строи свой собствен дом.
Беше толкова беден, че нямаше даже сълза в очите. А може би именно заради това.
Щастието е апотеоз на свободата.
Когато всички се надпреварваха по пътя към светлото бъдеще, той непрекъснато изоставаше, докато накрая остана последен. Сега се смее най-добре.
Бях с отворено сърце - а ти влезе в него с взлом.
Бяхме солта на земята. Сега сме солта, с която посрещат гости от чужбина. След време ще сме земя.
Изяде ми хляба, сега оглежда стръвно главата ми.
Защо децата ни искат да притежават стени?…
Ако искаш да те забелязват, трябва да се научиш да не се забелязваш.
Вкусът на победите не е горчив, а солен. Но горчивото е съставка на соленото.
Нещо, което срещам доста често по пътя си - богат патриот.
Не името е важно, а фамилията.
Неприятният е приятен за себе си; неприятни сме му ние, приятните.
Той стигна да правилния извод, но го отмина, без да му обърне внимание.
Мълчанието - това е най-универсалният език на планетата.
Беше красноречив само когато говореше глупости.
Завиждам на този, който може да превежда мълчанието на другите.
Овца във вълча кожа.
Безхаберието е другото име на медийния комфорт.
Щеше да успее в живота - подражаваше на бездарие.
Въпросът предизвиква, отговорът успокоява.
Ако не съществуваше лъжата, животът щеше да бъде непоносим.
Любовта е очакването на любовта.
Рядък екземпляр? Та той има толкова много копия!
Пиронът в ковчега беше произведен от доброкачествен тютюн.
Работи за името си до 40 -та си година, за да не работиш след това.
Укорът “А бе, ти не разбираш ли български?” се отнася до толкова хора, че вече не засяга никого.
И човекът този месец поскъпна - нали се състои от 90 % вода.
Изглежда ми нормален - но защо тогава рисува такива картини?
Не бъде щастлив - ще те намразят толкова хора!
Не бъди многословен, когато пишеш афоризъм.
Когато боговете говорят, фактите премълчават това, което знаят.
Фрагментът трябва да има по-голямо чувство за отговорност от цялото. Кой от кого зависи, а?
Прекрачи прага на ада с удоволствие - беше човек на най-големия дявол.
Красива лъжа? Човече, та това е изкуство!…
Толкова време вече бог си блъска главата как да направи от човека човек.
Беше го яд, защото победи себе си, но никой не видя това.
Феномен: той слуша, когато не мълчи.
Защо мразя тълпата? Защото нищо плюс едно е равно на едно, а нищо дори по 1 милион е равно на нищо.
Солта, с която посрещаме чужди гости днес, е произведена от нашата пот и от нашите сълзи.
Ти ми даде, както каза, безценен съвет. И сега, представи си, не знам за колко да го продам.
Когато народът се вдига, главата на държавата пада.
Главата на държавата прави кисели физиономии само при вида на хляба и солта.
Най-важният човек в обкръжението на главата на държавата е личният му скулптор.
Главата на държавата се бръсне всеки ден: иначе тя никого не бръсне.
Веждите на главата на държавата са винаги изписани, а очите на народа - извадени.
Има ли нещо общо главата на държавата с държавния й глава?
Зелка, рапон, кочан, тиква, кратуна, тимба, китара - това не са синоним на главата на държавата.
Главата на държавата пати от главата си, но това не е държавен проблем, а въпрос на личен избор.
Главата на държавата върви винаги в комплект с набори от тампони за уши, съхранявани в държавни складове за лично ползване.
Има ли държавния глава глава? Разбира се, жена му, която е блондинка.
Най-важни бодигардове на главата на държавата са тези, които я пазят от каквато и да е мисъл.
Главата на държавата се поклаща ту наляво, ту надясно - така пази равновесие.
Главата на държавата се държи на могъщ врат, който решително я надминава по размери.
„Дай на заден!” - викнаха на рака - и откриха нова порода раци.
Диалогът е сполучлив, ако е продължение на два монолога.
В някои състезания побеждават съдиите.
Той се издигаше, издигаше, издигаше… Е, крайно време е да почне да се изхвърля.
Да търсиш себе си и да не се намериш - това е идеалът на всеки творец.
Птицата: - Ако не пеех, щяха ли да ми поникнат крила?… Ако нямах крила, щях ли да пея?… В такъв случай, кое е първо - крилата или песента?
Току що родилото се сиво към бялото /светлината/: - Майко-о-о!…
Ако разчиташ само на себе си да се провалиш, ще се провалиш, човече. Затова имай повече вяра на приятелите си.
В списъка на героите, четен при всяка тържествена заря, липсва едно единствено име. Познайте чие е то.
Сиромашията стига до шията на главата на държавата, затова тя не я забелязва.
Главата на държавата знае, че нос се разбива, когато се пада по лице - и не го прави.
Главата на държавата знае една поговорка, затова колекционира остри саби срещу заплащане, възможна е размяна на ордени.
Главата на държавата не си слага главата в торбата - плаши се от тъмнината в нея.
Главата на държавата помни, че където няма съгласие и кратуната потъва, затова се пази от всякаква вода.
Главата на държавата знае, че чуждият хляб чупи зъби, затова яде само хляба на своите граждани.
Всяко нещо има две лица - само главата на държавата има повече.
Главата на държавата знае, че вратът не е шия, както и шията - врат.
Главата на държавата знае, че главата се цени по езика, но смята, че езикът му е безценен.
Главата на държавата знае, че всяка шапка не става на всяка глава, затова пази своята.
Главата на държавата знае, че падне ли главата, косите не се жалят - и жали косите за да има глава.
Главата на държавата знае, че вдигната глава не гледа къде гази, затова гази, без да я вдига.
Главата на държавата не иска главата му да побелее, защото не е сигурен, че тогава ще поумнее.
Главата на държавата знае, че гърло с лъжи не се пълни, затова никога не лъже на празен стомах.
Главата на държавата знае, че с глава зид не се разбива, затова не си служи със своята и се справя твърде успешно.
Пришпорваше пегаса си, дори когато той летеше.
Има жени, които са щастливи, когато счупят огледалото си.
Всяко добро за зло.
И глупостта е собственост, държавна или частна.
И глупакът може да мисли, ако поиска.Но той, за щастие, не се напряга.
Човек не може да бъде само умен или само глупав. Най-добре е този, при който двете са 50:50.
За да видиш истинското си лице , трябва преди това да го измиеш.
Да живееш в добре подреден свят е ужасно тъпо - все пак спомнете си как се раждат звездите.
Когато царят е шут, всичките му поданици са царе.
Направи така, че смъртта да не може да те познае - и да те отмине.
Главата на държавата прекланя глава само когато й подаряват орден.
Обява: обличам голи факти.
Обява: обличам голи царе.
Всичко на този свят може да бъде излъгано, освен самата лъжа, която лъже себе си.
Спря онзи миг, Гьотевия , и го запита: - Ти прекрасен ли си?
Истинският писател може да научи читателя си как да умре, което значи, че го е научил как да живее.
Най-много никролози се пишат в юбилейни дни.
Не наричай рога лавровия венец върху главата на дължавата дори да имаш нещо предвид.
И главата на държавата плаче, особено когато гледа филма „И богатите плачат”.
Главата на държавата приема поговорката „Главата да падне, име да не падне”, но от наблюдение знае, че падне ли главата, името я следва незабавно.
Мълчеше така изтънчено, че всички се възхищаваха на думите му.
Говори само тогава, когато нямаш какво да кажеш.
Той крачеше нормално - куцаше работата му.
Летеше мислено, но падна истински.
За съжаление, мнението не избира този, който го притежава.
Очакванията го излъгаха - и той не ги оправда.
Истината е жена. Грозна и вярна.
Животът е една непрекъсната репетиция на смъртта.
Извървя житейската си пътека, седнал зад бюро.
Премина през живота, без да стъпи на краката си.
В стихотворението са важни не думите, а казаното между тях.
Беше толкова известен, че нямаше нужда от име.
Учеше се от грешките на другите, понеже беше безгрешен.
Има хора, които оценяват книгата според цената й.
Това, което някога е носел Сизиф, днес се нарича отговорност.
Дори сънищата й бяха латиносериали.
В този спектакъл актьорите изиграха зрителите.
Гласове в пустиня от цялата страна, съединявайте се.
Гласове в пустиня от цялата страна, млъкнете и ще бъдете чути!
Ако искаш да те ухажват всички, стани сатирик.
Сложи си бронежилетка - отиваше на среща с миналото си.
Всеки мъдрец живее толкова далеч от живота, че другите го обявяват за глупак.
Опустошаваше прекрасното в себе си, за да не тържествуват враговете му.
Беше скромен, не се изтъкваше и непрекъснато изтъкваше това.
Беше безсмъртен - всеки ден започваше живота си отначало.
Стараеше се да изгражда добре отношенията си с жените, но материалите му бяха дефектни, калпави.
Шест дни правеше злини на хората, на седмия си почиваше и ги измисляше.
Да работиш цял живот за собственост означава да похабиш цял живот.
Непрекъснато се навиваше и това се отразяваше на походката му, защото вървеше в кръг.
Съвестта му винаги е грохнала от умора - той изобщо не й дава да спи.
Защо критикът оценява книгата, след като тя вече си има цена?
Не давай информация - продавай я.
Времето на рицарите отмина. Вече живеем във времето на вятърните мелници.
Всички истини са стари като света. Но са открити по различно време.
По някои хора светлината изглежда като петно.
Отиде на маскения бал толкова гримирана, че нямаше нужда от маска.
Падат тези, които летят: тези, които пълзят - никога. Просто няма къде.
Можеш да бъдеш прав дори когато си седнал. Обратното е по- трудно.
Ако на човек му липсва нещо, то се проявява там, където не трябва.
Ако на човек му липсва нещо, у друг човек то е излишно.
Съдбата е била милостива към него: направила го е глупавичък, за да е щастлив.
Беше честен човек: не признаваше греховете си, за да не бъде обявен за светец.
Практичен човек: първо измисля следствието, след това - причината.
Имаше две лица. Третото беше резервно.
Правеше му кал, а той го почерпи за това - калта се бе оказала лечебна.
Към един поет: За да пееш, трябва да летиш, а за да летиш, трябва да си създадеш небе.
Каква гледна точка има безокият? Безочлива ли? А късогледият?…
Знаеха, че в него спи звяр - затова ходеха на пръсти край кабинета му.
Търсете убийците на вожда или сред съратниците му, или в охраната му.
Странен човек - не вярва в това, което вижда и не вижда това, в което вярва.
Беззъбият се смее лошо.
Из един партиен устав: Да не се дават членски книжки на далтонисти.
За да се види, трябваше да се смали до себе си.
Добротата е лице, а културата - грим.
Трябва да се учим от свинята на чистота, защото тя знае какво е мръсотия.
Как да не живеем в безпътица, когато пред нас изобщо няма път.
Преди да сключат брак, всеки поискал гаранционната карта на другия.
Пази истината - все някога тя ще бъде по-убедителна от лъжата.
Истината не е красива, но е чиста и светла.
Не сатирикът трябва да има чувство за хумор, а читателят му.
Подражаваше на почти всички големи поети - пиеше.
Изкачи Парнас и остана завинаги там.
Беше опитно леке - постоянно се грижеше за чистотата си.
ВИП леке - мил спомен от този или онзи коктейл.
Носеше раната си като медал, после го получи и я закри с него.
Пегас и Росинант са от една и съща порода.
Дори крилатата мисъл може да е многословна.
Бог е създал човека за назидание на останалите маймуни.
Не историята назовава героите си, а историците.
Най-сигурният начин да те забележат поне веднъж в живота, е да умреш.
Нито един човек не може да бъде винаги прав - все някога ще седне.
Разбраха колко е талантлив едва когато стана паметник.
Ако авторът е добър, безсмъртен е не той, безсмъртни са героите му.
Пиеше прекалено много концентрирани житейски сокове. Умря от цироза.
Слезе толкова дълбоко в себе си, че откри следи от мисъл.
Стана толкова известен, че вече можеше да открива известни истини.
Рядко удоволствие е да слушаш лебедова песен в изпълнение на патка.
Лебедова песен в изпълнение на хор.
Вече е старец, а все още има чувството, че е ученик, който не знае урока си - жена му е учителка.
Като слушам тази жена си мисля, че и от змийската отрова правят лекарства.
Най - благоприятната околна среда - обръчът от фирми.
Златото не ръждясва, златната среда - да.
Искам да живея и с теб, и със себе си, но това вече е любовен триъгълник.
Ако мразите политиците и искате да ги накажете, оставете ги само на духовна храна - и им гледайте сеира.
Куче ли е кучето, ако ръмжи, лае и хапе, но не умее да върти опашка?
Най-лъжливото словосъчетание:благороден метал.
Най-хитрото поведение: говори против себе си, макар да мислиш тъкмо обратното.
Мразя го, защото съм му благодарен.
Мразя го, защото някога направи нещо за мен и не може да забрави това.
Бракът е силно подсладено горчиво хапче, което не лекува нищо и започва да се топи в устата веднага след сватбата.
Колко много опърничави и колко малко укротени!
Той е публична личност - краде пред очите на цял един народ.
Стана за смях през сълзи.
Озъби се на тирана, а по зъбите го би свободата.
От спора не се роди истина, защото той спореше със себе си.
Душата му отиде в петите, а те и двете бяха ахилесови.
Зад кулисите е винаги по-интересно, отколкото на сцената.
Когато Сизиф изкачи най-накрая върха, върхът стана със 73 см по-висок, а Сизиф - уморен, слаб и ужасно беден.
Очевидно бъчвата на Диоген не е била пълна с вино - иначе той щеше да открие истината и нямаше да тормози фенера си посред бял ден.
Истинският рибар е мълчалив човек. Но отвреме на време той разперва ръцете си, сякаш мери нещо.
Героят и предателят живееха в един човек - и се разбираха прекрасно.
Убиха природата и я направиха герой на книга. Червена.
Това, което човекът непременно ще изобрети - апарат за подслушване на мисли.
Орелът не пее - него го възпяват.
Ако съди за небето на България по неговите сегашни звезди, човек би трябвало просто да заплаче.
Той не зависи от себе си и живее, защото е свикнал да го прави.
Двете най-близки човешки дейности - медицината и литературата. Защото лекуват.
Днешните български политици - една богата нищета.
Има прегръдка, която задушава. Змийската например.
Човекът е човек, когато усети, че сянката му е по-тежка от него самия.
За истинския лекар човекът не е само един случай т.е. не е случаен.
Няма начин да не обичаш своя лекар - само пред него се събличаш, защото му вярваш и се изповядваш, без да лъжеш.
Той им осигуряваше средствата, те - целта. Мъртва.
Остави след себе си голяма празнина. Беше багерист.
Щурецът винаги прави път на мравката - оттук идват всичките му беди.
Повишиха го, защото никога не повишаваше глас.
Когато няма достатъчно работа, змията в пазвата хапе гръдта на собственика си.
Имаше златно сърце, но го продаваше за жълти стотинки.
Направи много пари, защото се бореше умело с корупцията.
Общество без корупция няма, както няма корупция без общество.
Той изневери на линията, а линията мина през него и го зачерта.
Казаха му: „Железен си” - и го предадоха като скрап.
Нима тези, които вдигат наздравици не знаят, че алкохола съсипва здравето?!
Удоволствието да живееш е по-голямо от удоволствието да си безсмъртен.
Живее с чужд ум и често му прави забележки.
Как ли ще реагират слънчогледите, ако на небето се появи още едно слънце?…
Той избяга от България и тя оцени по достойнство жеста му.
За да събере ума си, помоли тези, на които го бе раздал, да му го върнат.
Не е важно къде отиваш, важното е, че си тръгнал.
Той взе от живота всичко - и вече можеше да почне да раздава.
Беше неграмотен, но пишеше красиво.
Приемай се на шега, но не казвай на никого това.
Щом разбра, че е на земята временно, веднага взе мерки да се уреди за постоянно.
Щом завиждаш, ти признаваш, че те превъзхождат.
Умрял си, щом престанеш да усещаш вината, че си жив.
Победи, но не успя да раздели лаврите с жена си.
Цял живот писателят пише себе си.
Успех в изкуството понякога е да разбереш, че не можеш.
Фалшът винаги претендира за качество.
Понякога усмивката на истината е окървавена.
Обвинявайки младостта, отричаш своето минало.
Ако филмът е хубав, защото е стар, младостта си е отишла.
Съвестта му има само един недостатък - често заспива.
Красива е дарбата да се греши талантливо.
Съдбата не е логична, защото е жена.
Когато крадеше, дори съвестта му се отдалечаваше от него с крадливи стъпки.
Беше садист - започваше да разказва всяко прочетено криминале от края му.
Толкова настойчиво търсеше себе си, че накрая попадна в непозната местност и се загуби.
Проблемът за него беше как от посредствен да стане непосредствен - много му пречеше това малко и просто „не”.
Ако искаш да стигнеш до път, тръгни след река.
Талантът е изключение, което не се съобразява с никакви правила.
Без видими усилия превърна миналото си в бъдеще.
Така се бе устремил към бъдещето, че мина покрай настоящето.
Раздава щедро съветите си, защото те не струват.
Водеше го за рогата, които сама му бе сложила.
Всичко тече, но нищо не се изменя - Пловдив.
Аз съм постъпката, която съм извършил вчера и ще извърша днес.
Стоте хиляди „защо”? на детето от стихотворението на Киплинг днес са само стотина.
Ситостта понякога предполага не шкембе, а прекалена сърдечна дейност.
Не всяко обществено животно е човек.
Всеки загинал в битка е победител в нея.
Победителите ги съдят следващите победители.
Понякога съдят за човека по това, което не е направил.
Понякога нуждата стимулира твореца. В повечето случаи обаче го убива.
Човекът се обяснява и оценява единствено от постъпките си. Друга мярка за него няма.
Човек може да спре, за да помисли, но трябва да мисли бързо.
Компромисът е добро нещо само ако е направен в моя полза.
Ако нямаш враг, създай си го по свой образ и подобие.
Истината не е проста - прости трябва да бъдат делата й.
Понякога скицата е по-проста от картината.
Критикът не обича изкуството: този, който оценява, не се ръководи от чувствата.
Не е истинска истината, ако от нея някой има полза.
В изкуството е така: ако плодът не се откъсне, когато е зрял, загива, загнива.
И страхът е способен на подвиг. Срамът - повече от него.
Творбата е винаги по-добра от твореца. С едно изключение - човекът.
Не героите правят времето, а тези, които правят героите.
Ценете не резултата, а пътя, по който е постигнат.
За да направиш дори цървул, най-напред трябва да го измислиш.
Началото никога не е нула, защото преди него е мисълта за него.
Когато възпитавате, не забравяйте да възпитате и инат.
Кажи ми какво нямаш, за да ти кажа какъв си.
Не е ограничен този, който не представа да ограничава своите щения.
Не започвай, преди да си повярвал.
Който мисли, че мисленето не е труд, изобщо не може да мисли.
Ако за теб трудът не е щастие, ти си нещастен човек.
Изкуството не може да промени живота, възможно е обаче да промени човека.
Със сигурност изкуството променя живота на един човек - на създателя си.
Аз имам малко, но то за мен е всичко.
Да изпревариш времето е светло и опасно: тъжно е, когато времето те изпревари.
Човекът трябва да е доволен, ако има в нозете си път, а в торбата си - хляб и минало.
Тъжно е, но е така: ако не е цел, човекът е средство.
Една от причините да не ходя на погребения: не мога да приема, че човекът е безпомощен.
Бъдещето ще се състои утре - може ли някой да каже колко ще продължи днес?
Най-новата ни история ще се пише не от историк, а от автор на криминалета.
Ако можех да създавам време, никога не бих го преодстъпил другиму.
Аз вече съм повече спомен за живот, отколкото живот.
Всички истини, преди да станат валидни за света, са съобщени от изкуството.
Тук цари такава безвкусица, че вкусът се чувствува неудобно.
Падналият има приятели: тези, които не го бият.
И падналият има приятели: тези, които го бият, за да дойде в съзнание.
Да излъже себе си бе дяволски трудно, затова той предпочиташе по-лесното.
И малката постъпка е подвиг, ако жертвата е голяма.
Имаше попътен вятър, но пък нямаше никакви кораби.
Лисицата може да забрави дупката, в която живее - дупката нея - не.
Не работеше, за да не греши.
Искаше да си вземе думите назад, но те вече не бяха негови, защото ги беше хвърлил на вятъра.
Не се страхувай от поражението, все някога то ще се страхува от теб.
Отиде толкова далече напред, че вече не се забелязваше.
Хвали, за да бъдеш хвален.
За да не убие, истината трябва да се приема в разумни дози.
Наблюдаваше се с нескрита възхита.
Откри пункт за предаване на стари истини , които обявяваше за свои.
Толкова рядко виждаше истината, че трябваше непрекъснато да си я припомня.
Отнасяй се с врага си като със собствен син - отгледай си достоен противник.
Нито си пишеха, нито си говореха, защото се разбираха без думи. Боже, как само се мразеха!…
Пази се от жена, която те е обичала, а сега те мрази.
Има два вида завист. Добра е тази, която тласка завистника напред.
Властта краде с цялата ръка, опозицията - само със средния си пръст.
Когато боговете говорят, фактите мълчат.
Главата на държавата не е постоянна: понякога е мила муцунка, понякога - откровена мутра.
Беше много начетен; непрекъснато четеше морал на околните.
Едно от уменията на таланта - да се роди в мъгливо време.
Победил себе си означава ли победил слабостите си?…
Докато въпросът е приказно богат, отговорът е толкова беден, че се чувствува безбожно ограбен.
Изкопа яма за себе си, а в нея падна цял един народ.
Щастието е като свободата: търсиш го, когато го нямаш, когато го имаш, не го забелязваш. Всъщност, щастието е апотеоз на свободата.
Гениален е този, който сам избира времето, в което да се роди.
Умря, защото осъществи всичките си мечти.
Бият магарето, за да се сети самарът.
Смайващо: в едно общество на връзките създадоха длъжността връзки с обществеността.
На касата на театъра не връщаха парите за премиерата, която не струваше нищо: не можеха да си върнат парите, драмата, влязла във всеки зрител.
До днес, когато вече съм пенсионер, мълчах, мълчах, мълчах… От кого да си искам сега златото?
Има нещо гнило в това да говорят хубави неща за теб, а ти да не си участник в разговора.
Щастие: да си нещастен, когато другите са щастливи.
Който не вади нож, от нож умира.
Каквито децата, такъв и бащата.
Стогодишен юноша - това е възрастта на изкуството, което е мисъл и чувство.
Най-големият враг на изкуството - равнодушието.
Потапяй перото си в огън и сей в душите на хората светещи слова!
Не може да прави вълнуващо изкуство ситият.
Добрият вкус се създава; лошият - също.
Лъжата в изкуството е по-добра от истината в живота.
Всеки добър композитор има лично свои седем ноти.
Писател без критик може, но критик без писател?…
Изкуството е повече от живот, защото подтиква към живот.
В изкуството истината ражда красота, а красотата - истина.
Понякога ми се струва, че съм някой друг, че тук не съм аз, че живея някъде другаде.
От раждането до смъртта си човекът се променя, почти винаги към лошо.
И отлетялата птица остави следа - чувството за небе у безкрилите хора.
Никога не прощавай на себе си за доброто, което си направил.
Влезе, кихна, получи.
Глупостта се облича по последния писък на модата, умът е по-старомоден.
В картините на художника има толкова много светлина, защото е далтонист.
Към нас се обръщат с почетното „Гражданино” само когато сме следствени или подсъдими.
Нямаше нищо друго, освен добро поведение. Но умееше да го демонстрира, където трябва.
Пази се от тези, които ти говорят, присвили очи - те се готвят да стрелят.
Беше голямо обещание. И цял живот лъжеше живота си с него.
Няма гръб в живота, защото е качен на него.
Пази се от тези, които говорят за себе си разсеяно, сладострастно и задълбочено.
Стените принадлежат на скитниците. Трябва да принадлежат.
Не дезодорирай думите си, преди да ги предадеш за печат.
Удивителната, преди да стане удивителна, е била точка.Защо? - замислила се над това тя - и се превърнала във въпросителна.
Изменчиви, ревниви и непредсказуеми са музите: дават, а не искат, искат, а не дават.
Медицината практически е безсмъртна, защото ще изгаря, светейки и на последния човек.
Аз съм всъщност двама души. И не мога да разбера кой от двамата не мога да търпя, когато остана сам със себе си.
След човека остава шепа пепел. Но от какво, в това е въпросът.
Няма да падне и косъм от главата му, толкова е плешив.
Любовта е робство, по-тежко и от омразата.
Дори когато лети, човекът е в кабина, апарат, изобщо помещение /каква дума /!
Човек се ражда зависим, зависим е и животът му.
Свободата понякога се подчинява на хора, умеещи да заповядват.
Това, което може да ти направи глупакът, никой друг не може да ти го направи. Разбира се, глупакът може да си самият ти.
Свобода и отговорност са синоними. Отговорност обаче е по-обемната и по -точна дума.
Човекът е свободен единствено в смъртта си. Ако не са вярни приказките за задгробния живот…
Не можеш да правиш нещо, каквото и да е то, без да лишаваш някого от свобода.
Фабриката за илюзии фалира. Но защо са толкова богати илюзионистите?
Днес в софийска болница се извърши първата в света трансплантация на ахилесова пета.
Днес у нас се извърши първата в света трансплантация на апендикс.
Защо преследват целта? Заради похарчените средства ли?
Хубавото стихотворение блести - то е чисто и светло.
За самоизтъкващия се: когато спре да се върти около себе си, пумпалът пада.
Взеха единия, удариха другия, а на ударен се прави третия.
Съвестта е нещо като бог - сещаме се, че я имаме само когато сме извършили нещо лошо.
Не познавам неподкупен човек. И много често срещам евтини хора.
Не козметичка, а чудо: и веждите изписа, и очите извади.
Обява: Продавам илюзия за фабрика за илюзии.
Обява: Заменям фалирала фабрика за илюзии с илюзия за фабрика за илюзии.
Златната среда е сива като мъгла над блато.
Живеят тези, които правят - или поправят живота.
Безразличието - най- отвратителната гримаса на живота.
Най-скучното и жестоко изобретение - часовникът.
Върхът е тържеството на житната нива.
Поет трябва да бъде и художникът, и композиторът, и писателят, и драматургът. Само поет може да бъде само поетът.
Творчеството е труд, трудът трябва да бъде творчество.
Пиша кратко, защото ценя думата и разчитам на тази цена.
Чувствата са дълбоки, когато са мълчаливи.
Обикновено разобличава корумпирания този, който не е успял да се корумпира.
Той продаваше твърде често и твърде изгодно честността си.
Нападам някого - означава защитавам себе си.
Когато художникът създава автопортрет, той рисува не себе си, а съвсем друг човек.
Художникът сътворява автопортрет, дори когато рисува натюрморт.
След хората остават вещи. След хората на изкуството трябва да остане изкуство.
Погледът на човека стига до завоя на пътя. Човекът на изкуството трябва да вижда и след завоя.
Точно толкова съм далеч от твоята живопис, колкото тя - от живота.
Силен човек - радва се на чуждото щастие.
Монументалното е винаги многословно, многословното е неискрено, неискреното развращава. Затова - създавайте миниатюри!
Могат ли днешните политици да погледнат открито в очите децата на България? Не, защото очите им са крадливи, сити и гузни.
Ние, българите, непрекъснато започваме да живеем.
Попфолк - това е животът на 99% от българите.
Щастието ни изравнява, нещастието - също. През останалото време сме непокорни и недоволни от себе си.
Има само една участ, достойна за презрение - участта на предателя.
Ако животът е бавно умиране, бави се талантливо!
Никой не е в състояние да ме подчини. Дори смъртта.
Всичко може този, който не знае нищо.
Най-бързо, точно и практично се мисли на празен стомах.
Богат човек?… Да, богат е, но дали е човек?
Защо комедията е труден жанр? Защото никой не обича да се смее над себе си. Дори драматурзите.
Злото е по-оригинално от доброто.
Прекалено скъп съм, за да се купя сам, затова пък мога да се продам на добра цена.
Бой се от жена, която е готова да ти даде всичко от себе си, освен себе си.
Жадният за власт винаги има чувството, че е господар на пустиня без оазиси.
Богатите не обичат изкуството, изкуството им отвръща с взаимност.
Поетеса - бизнесменка - каква перверзия!
Първо удря не хитрият, а страхливият. Много често обаче страхливецът е хитър.
Поетът е винаги малко глупав, защото е сантиментален, а иска да мине за мъжествен.
Не избирай красивата, а чувствената: красивата обича красотата си.
За някои мъже бялото знаме и чаршафа са едно и също нещо.
Той имаше вечно недоспала съвест.
Добър редактор, имаше талант да закрива таланти.
Не бий падналия - все някога той ще се изправи.
Героят, извършил подвига си за пари, е прекалено евтин човек.
Платеният герой е готов предател.
Стойността на лавровите венци скача наесен, когато се прави зимнина.
Някои хора трябва да слагат смокинов лист на устите си.
Тежко и горко на умните, когато глупакът започне да мисли!
Умните са самотни: съюзяват се глупците и побеждават - нали съединението прави силата.
Съвестта му не говори, а крещи, защото недочува.
Съвестта му мълчи, защото страда от склероза.
В любовта печели този, който дава: получаващият не винаги губи.
Една лъжа може да стане истина, само ако човек излъже себе си.
Жените много често търсят в мъжа не любовник, а просто един добър събеседник.
Надникна в погледа й едва когато погледна през ключалката.
Добър е този началник, чието присъствие не се забелязва от подчинените му.
Набиха в главата му една истина и той я намрази завинаги.
Най-добре върви в мрака светлият. И е идеална мишена.
Маската не харесваше лицето, което я носеше.
Бъди най-решителен, когато воюваш със себе си.
Всеки може да сгреши името ти, смъртта - не, никога.
Поетът не е поет, ако не поема вината за всяка сълза на този свят.
Умният не забелязва глупака, но пък рискува да го помислят за глупак.
И безочливият ли носи тъмни очила?
Чистотата - задължителното условие, за да бъдеш светъл.
Преди да влезеш някъде, не забравяй, че трябва да излезеш от същото място. Иначе ще си винаги вътре.
Такъв съм: мразя те, защото те обичам, обичам те, защото те мразя.
Подслушвайте само когато сте убедени, че се говори нещо хубаво за вас.
Любовта е най-силна, когато е самотна.
Не винаги опашатата лъжа е голямата лъжа, защото има за какво да бъде хваната.
Колко много говорят паметниците на нашите възрожденци. А ние или не ги чуваме, или се правим на глухи.
Защо ли Менделсон е нарекъл сватбената си музика марш?
По-раняваща е написаната или изречена изящно сатира.
Свършено е с този автор, чието мнение съвпада с мнението на критиката за него.
Поетът не може да върши нищо, освен да пише, много често не може дори и това.
Жената държи да има винаги последната дума, сякаш е осъдена на смърт или на забрава, което за нея е едно и също.
Идеално семейство - воюваха в спалнята, а в кухнята сключваха мир. Ежедневно.
Реши да вдигне бяло знаме, но не намери такова - всички бяха боядисвани и пребоядисвани по няколко пъти.
След време някои лекета се превръщат в ордени и медали.
Най-много са опетнените от мастило.
Ако имаш собствено мнение, пази го - могат да ти го откраднат.
Съвременният физик е практичен мъж - от ябълките, които го удрят по главата, прави не закон, а мармалад. За зимата.
Тази риба е възрастна, защото е наблюдавала не въдиците, а поведението на другите риби около тях.
Всяка жена може да бъде разоръжена с една вълшебна тактика: каквото и да казва тя, не й възразявай.
Най-лесно може да бъде излъган лъжецът, защото вярва, че това не ще му се случи никога.
Най-страшното - да превърнеш позицията си в поза.
Най-смешното - да превърнеш позата в позиция.
Най-щастливи са глухонемите семейни двойки - никой не разбира кога и защо се карат.
Началото зависи от края, ако знаеш накъде вървиш.
Всеки умира, на не всеки живее.
И нищото е нещо, защото може да е начало.
Той имаше спомени от своето бъдеще.
Никога не е известно какво ни готви миналото - позор или слава.
Не времето върви - върви часовникът.
Планът за бъдещето зависи от бъдещето на плана.
Темелите на всичко съградено са в земята.
Словото е жестоко - то убива, но не може да погребе.
Ако искаш някой да ти стане враг, допусни го близо до себе си.
Идеална двойка: жената говори повече, отколкото трябва, а мъжът слуша повече, отколкото може.
Щастието е глупаво, церемониите, които ни налага то - също.
Най-много обичат България хората, живеещи край южната ни граница.
Някои кучета дресират хората така, че да им служат по-добре.
И в най-ярката светлина се съхранява мъничко мрак.
Поезията е безполезна, но необходима.
Всеки дъжд ме изпълва с предчувствие за раждане.
Може да се пороби народ, но песента му - никога.
Предпочитам „Свети, но не топли” пред „Топли, но не свети”.
Под думите на песента, с която са влизали в бой, сега си пият ракията.
Човекът измисля само това, което му трябва. А стихотворението е повече чувство, по-малко - мисъл.
Хората мислят, че са опитомили коня. Ами ако той е на противното мнение?
Понякога не достойнствата, а недостатъците правят от човека добър човек.
Ако геният е хълм сред равнина, както твърди Козма Прутков, то Пловдив си има вече достатъчно.
Говори красиво - пиши честно.
Много говори този, който мисли неубедително.
Най-висшата похвала - той владее майчиния си език.
За умния парите са време - има ли ги, той не мисли за тях.
Преди да кажеш нещо, редактирай го колкото се може повече в себе си.
Клетвите във вярност са кокилите на лъжата: нали краката й били къси.
На лъжата краката са къси, но понякога тя отива твърде далече.
Истината, родена от лъжа, понякога е красиво, но винаги болно създание.
Ти си това, което хората мислят за теб. И малко повече.
Цъфтящото здраве е първият признак, че духът боледува.
Сладостно изреченото „аз” говори за сериозно заболял човек.
Невинната лъжа е по-опасна от лъжата, осъзнала вината си.
В театъра на живота ролята на лъжата се изпълнява от истината.
Всяка проститутка е честна в страна, в която честността е заставена да проституира.
Ако някой афишира богатството си, скъсай афиша с презрение.
Богатството не е порок - то ражда пороци.
Богат поет? Ами! Или едното, или другото не е верно.
Моето сърце е мое само тогава, когато не е мое.
Щастието, разделено на две, е по-голямо.
Твоето щастие е в сърцето на човека до теб - пази този човек.
Понякога поетът трябва да се оценява по това, което не пише.
Лъжата се издава сама, ако е обградена с продължително гузно мълчание.
Аз винаги съм на страната на по-слабия, защото знам, че каузата му е по-достойна.
Ако човек се учи от грешките си, защо са му други учители?
Много често смелостта се ражда от отчаянието.
Сълзите от щастие и сълзите от мъка са с еднакъв химически състав.
Намерил си себе си? А къде се беше загубил? И сигурен ли си, че сега си ти?
Най-достойната красота е чистотата.
Страданието е основата на всеки опит.
Човекът не се е променил изобщо - постоянно създава, за да разрушава, а разрушава, за да създава.
Няма закръглени истини - бледи, изпити и доста бити са те, но са горди.
Умният е като водата - винаги намира най-краткия път към целта.
Можеш да прощаваш за грешките на другите, за свойте на себе си - не.
Всяка търговия е лъжа; всяка лъжа е търговия.
Само кумирите могат да си създават кумири - моите са дъждът и дъгата, вятърът и дървото, снегът и браздата, сълзата ти и звездата в нея.
Когато славата идва рано, тя има време да си отиде.
Славата е за мъртвите, приживе тя се нарича признание.
Само елитът може да бъде фалшив - винаги истински е човекът, който носи в ръцете си хляб и мляко.
Робовладелецът е роб на собствените си роби - той е прикован навеки към тях.
Родопската песен е звънлив слънчев лъч, пречупен от сълза в очите на момиче, тънко като елица.
Събра мислите си и им заповяда да бъдат малко по-дисциплинирани.
Имаше свобода на печата - нямаше свобода на мисленето.
Той беше във вечен спор със себе си, но истина така и не се раждаше.
Тъне в разкош и протяга ръка - за милостиня ли или за да бъде измъкнат.
Констатация: тя беше отвратително красива.
Давам безценни съвети срещу скромно заплащане.
Най-трудно изтрезнява пияният от власт.
Няма нищо по-нежно от светлината. И по-силно. И по-чупливо. Звъннн!…
Когато дъждът спре, първите ноти на птиците са мокри и звънтят като капки.
Слушам как дъждът разлиства листата на двора и си казвам, кимайки с глава: Чете, разбира се! Защото е жаден.
Писателю! Толкова дълго ще бъдеш паметник, че си вземи за там нещо за четене и за писане.
Само розата може да оцени песента на славея.
Тиквата на плета гледа хорото и казва: - По-хубава тиква от мен в това село няма.
Как да си отварям очите на четири, като не виждам вече и две.
Вечерта е по-мъдра от утрото, защото е видяла какво ли не.
Съюзът на мъдрост и лудост е невероятно силен.
Без сполука няма наука.
Продаде на краставичаря краставиците, които бе купил от него.
Не е юнак нито който бие, нито който търпи - юнак е, който гледа отстрани.
Голямата лъжица не обича голямата лопата.
Моето - на бога, а божието - на мене! - рекъл кесарят.
Имаше трески за дялане, просто защото беше голямо дърво.
Гони дивото, след като хванеш питомното.
Остави днешната работа за утре - все ще се намери някой, който чете поговорки.
Пчелата вади мед от цвета, а корена не търси, че е горчив.
Ако се обади не това, което бе повикал, значи ехото не е наред.
Какъв поет - иска да пее като мъж, а гласът му цял живот мутира.
Този поет цял живот записва ехото от чуждите песни.
Когато се зажени брадвата, нея ли гледат или сватбата?
Купил си шапка, но има ли къде да я сложиш?
И тоягата бяга, ако е подгонена от зло куче.
Заменя се тайна до 18 ч. с тайна до 20 ч. Доплащане: безценен съвет за това как се пази тайна.
