Драгомир Петров

               ”…не си позволявай
               да мечтаеш за богатство…”

През бурите на времето безкрайно
и единосъщо, с глас, посърнал вече
в бледнеещите букви, правописа
забравили, и тия мъртви думи,
духът ми жив мълви: Аз, Кекавмен,
стратег на императора, усърдно
воювал срещу българите диви,
ала по майка внук на Самуилов
войвода, овладял самата Сервия,
а по баща арменски княз и пряк
потомък на товийския топарх,
към теб, незнаен княже, се обръщам.

Не подслонявай в свойта гостолюбна
душа предателска мечта за почест
и за богатство, дадени ти даром;
от обещанията златоусти
на властника велик не се опивай;
и не отдавай своята страна
дори зарад имане с тройна стойност!
Че в нейните пустинни планини
свободен ще си ти и господар
на себе си самия, ще говориш
с властителя, тъй както равен с равен.
Дорде си самовластен в своя дом,
и теб, и синовете ти ще тачат,
тъй както от достоинството следва.
Ако страната си им отдадеш
и свойта самовластност, за приятел
ще те приеме василевсът първо,
ала нетрайна ще е радостта ти,
че скоро той ще те презре и пусто
пространство ще си вече ти за него.
От тоя ден за теб ще бъдат страшни
подвластните ти хора. Докачиш ли
макар неволно някой свой хрантутник,
при властника ще се отправи тайно
и ще те обвини в това, което
не дръзваш и на сън да си помислиш.
На изпит като сетния престъпник
ще те подложат те, а твоя верен
лъжеустат служител, обличен
в самата истинност, ще бъде щедро
почетен. Ще си спомниш ти тогава
за малката страна, от теб презряна,
за своята предишна самовластност
и как свободния по своя воля
превърна в роб. Затуй недей напуска
дома си и родина не продавай!
Ако поискаш някога да видиш
великолепието на дворците
и в славни храмове да се помолиш,
иди, но не повтаряй! Че разкоша
твой пленник неусетно ще те стори.
Или коварно хванат, на играчка
в ръцете им превърнат, твойто царство
ще стане на империята плячка.

Така в преклонни дни, след вярна служба
на василевсите, мълвеше той,
ромейският архонт и внук на страшен
войвода български, сам княз арменски
по потекло и кръв в предишно време.

…През разпнати поля и пряко чуки,
от сянката орлова осенени,
над стъпки от елен и труд човешки,
вършеят на коне необуздани
разбойниците ветрове. Навеки
достойнството и низостта остават.