Анатолий Николаевич Курчаткин, руски прозаик, е роден на 23 ноември 1944 в Свердловск. Работил е като фрезист и конструктор, задочно учи в инженерен институт, но го напуска, а през 1972 г. завършва Литературния институт “А. М. Горки”, работил е в списанията «Наш современник» (1972) и «Студенческий меридиан» (1973–1977). Курчаткин е представител на т.н. «проза на четирийсет годишните», в която се съчетава натуралистичната правдивост на разказа с изострено внимание към бита на обикновения човек с подчертан социален критицизъм. В своите сборници с повести и разкази („Седем дни в седмицата”, 1977; „Поход в разгара на сезона”, 1978; „Транзитно през Москва”, 1981), Курчаткин се изявява като познавач на подземния свят, на неудачниците и авантюристите от престъпния свят. Прозата на Курчаткин от времето на перестройката разкрива нови аспекти от деградацията в обществото: култ към парите, поощряваното по върховете насаждане на прагматизъм и егоизъм, на които се противопоставя първичният стремеж на хората към доброта, взаимност, вечни ценности. Проблемът е не само в неосъществимостта, но и в опасността от социалните утопии. След тях настава горчилката на изтрезняването и разочарованието от безсмислената жестокост на новия тоталитаризъм, които ни пронизват във фантастичната повест на Курчаткин „Записки на екстремиста: Книга с иреална проза” (1990). Доброволно, противопоставяйки се на бюрократичните спънки, група ентусиазирани хора слизат под земята да изграждат метро. Но техният труд се оказва не само излишен, тъй като по същото време в града е построен надземен път, а и вреден, защото трудните условия на строителството са породили под земята още по-втвърдена обществена структура, отколкото онази, която ентусиастите са отричали. Характерна е философско-есеистичната, с елементи на автобиографичност книга на Курчаткин „Портрет на един млад романтик” (1991). Условността, сюжетният експеримент като начин за проверка и доказване на дадена принципиално важна теза сближава прозата на Курчаткин с художествения свят на Х. Уелс и Е. И. Замятин. Но на него му е присъща по-голяма нагледност, чувствено доловима е предметността, действащите лица са очертани в конкретна като време и място ситуация.

Публикации:

Проза:

ТА ДА ЗНАЯТ ПОТОМЦИТЕ И ДА ПОМНЯТ/ превод: Орлин Стефанов/ брой 8 април 2009