Красен Химирски

поема

            На баща ми Вълчо Химирски!

                  “Във полята равни
                   момък славен се явил…”
                             Партизанска песен

І.

Гранатата, изпратена към теб,
от шпицкомандите на времето,
избухна в твоето сърце.
Разчупи хоризонта на усмивката ти,
вселената на разума разпръсна.

Не мога в полет
да я хвана.
Не мога с гръд да я възпра…
- Тате, тате! - викам те, крещя.

Ала паролата ми не пробужда
слънцата в потъмнелите очи.
И блага дума устните ти не отключва.
От прорезите на зениците
със безпогрешност снайперска
два изстрела
изневиделица ме вледеняват.

2.

Бикфордовият шнур на твойте дни
стремително догаря.
Барутни зъби вгризва в релсите.
Взривява тежки ешелони.
Овълчени редици покосява.
Изгубвам те сред канонадата.
Димът разсее ли се - те откривам
разпънат, ала жив
сред плетеницата на змиевидните системи.
От болничния бруствер ти разстрелваш
с куршумите на бесен пулс
освирепелите вериги на смъртта.

3.

Ведно с читанката и законбожието
буквара на борбата запрелиства.

И класовите истини прозря
в горчилката на селското тегло.

В Септември двадесет и трета
бе сред въстаналите белослатинци.
Опияняваше до болка, до полуда
жадуваната първа глътка свобода.

Ала погромаджиите с удар в зъбите,
с щик в слабините я избиха.

От час направо на разстрел извеждаха
учителите ти по комунизъм.
Урока продължи
по лагери и по затвори.

Когато цял народ разпъваха
жандарми, царедворци и палачи,
заряза дом, жена и син.
И в жертвения хоровод се хвърли.

Върху скалите бели на Беласица
те оковаха като Прометей.

Но в камъка и в хорските души
ти буря от искри изсече.
Изпепели тъмничните стени
и родния Веслец прегърна.

Умираше във царски укази,
за да възкръснеш в легендарни акции -
неуловим за примка и куршум.

Отрядът възвести в балкана
бунтовната република на свободата.

Кипеше под кошарата на дядо Вълко
революционен ясновиден щаб.

Оттук по чернозема на дълбоки нощи
на Страшен съд отиваха бойците.

Но зашумяха дебри и балкани,
запяха волни лесове.
И слязоха юначни партизани
в села и градове.
Неудържимо люшнаха се по мегданите
отприщени хора.

И помня - две ръце могъщи
до слънцето ме вдигнаха.

Като насън в брадясалия лик
откривах непознати бащини черти.

4.

Под щиковете на конвоя
от трополящата каруца
уплашено ме гледа мама.
През драки, урви и стърнища
с трънясали пети към нея тичам.
Ала сред ударите на прикладите
потъна песента на колелата.

И кремъчното било ни разтъмна.

Нощта ни приюти
в студените си пазви.
В разшумен ямурлук
балканът ме загърна.
Гората зашептя легенди…
От всеки ствол
баща ми се явяваше.
от всяко кладенче
ме гледаха очите майчини.

И оттогава като звяр подгонен
все бягах от звъна на шпорите,
от пепелянките на стръвните дула.

До онзи ден,
когато чергите нарамила
върху премазаните рамена,
измъчена, ала сияйна
изгря с усмивката на свободата мама.

5.

Забрулят ли вихрушки снеговити,
изкъртвам вратника, в земята врасъл,
до пояс преспи руша -
към теб пъртина да отворя.

През свлачища, сечини и чукари
към партизанските оброчища поемам
под Орлов връх и по Дреновица.
По явките отколешни те диря,
в землянки снежни.
За теб разпитвам скалите орли
и дивите усои.

Паролата на устните ми стине:
“Тате”…
Но само вятърът посвирва:
“Сине”.

6.

Ти беше безпогрешен конспиратор.
Непостижимо, непростимо бе да влезеш
в землянка без резервен изход.
Не е по нрава ти да закъсняваш, командире.

Навярно имаш много грижи
по землището на безсмъртието.
Момчетата пронизани
от щикови голготи да свалиш;
да прибереш от голите чукари
удавените от картечен лай;
ятаците премазани да възкресиш;
бойците - с хляб и вяра,
а майките - с утеха да нахраниш.

Вън вече свечерява.
а нейде зад баирите
тръбата пак зове.
И пъклени пълчища пъплят.
Надигат се крилати лешояди
от атомни бърлоги,
от палубите на авионосци.
Пулсират по радарите
сърцата ни незащитени.

Ти можеше с парола,
                        с длан или картеч
да скършиш траекторията на смъртната омраза.
В дъга живителна да я обърнеш…

Под клонестите буки те очакват
строените редици.

Другарю,
         братко,
                 командире,
излез!
И поведи отряда!