Крум Йорданов

Така е тъжно тук. В тревога
е моят роден град и в ужас;
но никога не ще пред Бога
с молитви милост да заслужи.

Жени загърнати в черно
с лица, от тежка скръб изпити
минават покрай мен. Наверно
те търсят синовете си избити?

Дочувам само остър писък,
пронизал пламенно простора,
и вечерта припада ниско
да скрий на ближните позора.

в. „Комедия”, бр. 83, 1926 г.