Георги Константинов

(На 8 октомври т. г. в софийската книжарница на СБП, намираща се  на улица „Славянска”, беше отбелязана 80-годишнината от рождението на отишлия си от нас литературен критик Димитър Танев, свързал трайно името си с творческата история на списание „Пламък”. Встъпително слово произнесе поетът Георги Константинов, директор на изданието).

Уважаеми приятели и почитатели на българската литература,

Паметта на един благороден български писател ни е събрала тук, за да отбележим юбилейната му 80-годишнина.

Събрани сме под портрета на литературния критик, есеиста, редактора, човека Димитър Танев. Всички, които го познават, убеден съм в това, изпитват болка, че той самият не може да присъства на своя достоен юбилей.

Роден на 7 октомври 1934.година в София, той ни напусна в един мъглив декемврийски ден на 2012 година.

Аз би трябвало да бъда само един водещ на това юбилейно празненство, посветено на творческото му дело, като давам думата на негови приятели и колеги, но десетилетията на общата ни работа с Димитър Танев ме задължава да кажа малко повече лични слова за него.

Изминаха много дни, изминаха вече две години, пък аз все още не вярвам докрай, че моят скъп колега по перо, моят литературен приятел от половин век, си е отишъл от нашия ден, от деня на списание „Пламък”, където работехме един до друг, а бих казал - и един за друг. Мога да се изразя още по-пълно и по-точно: където работехме упорито, с духовна всеотдайност за каузата на „Пламък”, за настоящето и бъдещето на новата ни литература, подкрепяйки творчески десетки, а може би няколко стотици, млади и немлади автори. Понякога на шега ни наричаха „братята Кирил и Методий”, толкова неразделни и неразделими бяхме в това трудно и родолюбиво творческо дело. Разбира се, тези шеговити думи бяха едно  приятно за слушане хиперболично сравнение, но по отношение на общата ни работа - издаване на литературно списание в едно загърбило литературата време - не беше далече от истината. При това - Димитър Танев беше най-дългогодишният човек в списанието, символът на традицията в Гео Милевия „Пламък”. Даже моята над четвъртвековна работа в тази редакция не можеше да се сравни с четирите десетилетия на Танев, отдадени на любимото списание. При това се знае, че общата ни дейност там не беше само чисто творческа. Прочитът и оценката на даваните за печат творби, бяха само примерно една трета част от нашите издателски грижи. Защото имаше още трудно и унизително понякога търсене на парични средства за поредния брой - в продължение на две десетилетия, брой след брой, повече от сто издания досега на „Пламък”. Имаше безчет грижи и разправии за по-евтини хартия и печатници, за абонаменти, плащане на ток, телефони и парно, имаше неполучавано с месеци лично възнаграждение за редакторската ни работа.Сигурно най-близките  му хора - съпругата Снежана и дъщеря му Ирена - най-добре знаят как той се е завръщал вкъщи, уморен, загрижен, но с чувство за изпълнен дълг. Всички ние - и главният редактор Димитър Танев, и аз, носещ основната отговорност за издаването, и членовете на редколегията, повечето от които са тук, познаваме тази умора и това чувство за родолюбива мисия. И заедно с това, както показа и най-новата проверка в списанието, независимо от някои  опити за злепоставяне на дейността ни - в тези дълги години списание „Пламък” няма каквито и да е парични задължения, не са отбелязани никакви данъчни или финансови нарушения.

И все пак главно беше творческата атмосфера в „Пламък”, в която най-високо стоеше и стои почитта към литературата, към нейните предишни и нови ценности, главно беше  - и до днес - достойната защита на литературния професионализъм. И тук участието и съпричастието на Димитър Танев беше неоценимо: високоерудиран, професионално акуратен, дипломатичен в контактите си, всеотдаен - такъв го знаех от десетилетия и такъв ще го помня винаги.

И това се дължеше не само на неговата вродена човешка доброта, но и поради това, че той беше един от най-даровитите литературни критици, ерудиран писател от висока класа. Дълга е поредицата от книги с литературна критика и есеистика, носеща името на Димитър Танев. За тази поредица ще говорят по-добре от мен специалистите в литературно-критическата област - за такива негови книги като „Дълг и време”, „Срещи с младата проза”, „Територия на духа”, „Другият Вазов”, „Отрязък от пътя” и много други. Защитавайки литературата и литературните ценности, мъдрото слово на Димитър Танев докосваше по неповторим „таневски” начин и важни проблеми от социален, културно-обществен или политически характер.

За да стане по-ясно, че не говоря задължителни  юбилейни думи, бих искал да завърша с  цитиране на поне половин негова страничка - примерно от книгата му „Отрязък от пътя”. Може би така с по-голяма сила ще се усети неговото преклонение към истинската литература, неговата интелектуална непримиримост към дилетанщината, посредствеността и използването на литературата за нелитературни цели.

„Виждаме, пробождащо чувстваме как бързо се изронват от литературната ни памет доскоро трегерни писатели като Емилиян Станев, Павел Вежинов, Александър Геров, Васил Попов. И още веднъж - напротив:…зейналата фуния на книгобезнадзорието и книгопотопа, които наводниха, обезлистиха, изравниха литературното поле. Значи - от една страна ни атакуват обезпаметяването, съзнателното прекъсване между вчерашната и днешната литература…От друга - дави ни многолюдието, ужасяващото падане на критериите, всякаквостта в писането… Няма сега и критика, и аз започвам да се питам имало ли я - истинска и професионална - в това наше изпепелено и затрупано време…

  Така или иначе факт е, че сега книгите и писателите ги опипват, преобръщат като костенурки и редят произволно вестникарите, литературните статистици и организаторите на различни литертурни представления. Едва ли повече от десетина писатели, част от които пренадути и преексплоатирани медийно, представят пред все по-малко четящия българин…мисленето на съсловието. Останалите 90 процента живеят и пишат кой както може, примирили се с натрапената им маргиналност. Книгата откровено върви като стока, струва скъпо, рекламира се не тази, която е физиономична и гази надълбоко, а която крещи, чеше делнични страсти… и нехае за социалните и и нравствено-емоционалните послания “.

  Ето - това е писателският глас на Димитър Танев. Само тези двадесетина реда едва ли могат да изразят цялата мъдра енергия на неговия творчески дух. Но както казах в началото - ще направим всичко възможно повече хора на перото да дорисуват, да допълнят неговия действителен портрет като писател и гражданин.

 (След това встъпително слово взеха думата, за да очертаят творческото дело на Димитър Танев, и писателите Ивайло Христов, Паруш Парушев, Лъчезар Еленков, Димитър Кирков и Петър Велчев).