Владимир Шумелов

Както често се случва при съседи, и българите не познават достатъчно гръцкото художественно слово. Срещата ни с билигвистичната книга (на гръцки и български език) на съвременната гръцка поетеса Лета Куцохера е добър повод да сверим поетическите си часовници с южната ни съседка, да проникнем в един свят, който малко познаваме, и да изградим нови литературни и културни мостове на Балканите.
Все пак активните контакти с Гърция ни позволиха през по-далечните и по-близки години да се докоснем до поезията на гръцки класици на стиха като Дионисиос Соломос (1798-1857) - национален поет и автор на химна на Гърция, Костис Паламас (1859-1943) - вторият по значение след Соломос гръцки поет, Андреас Калвос (1792-1869) - съвременник на Соломос, Константинос Кавафис (1863-1933), чието цялостно поетическо творчество беше представено на български език през 2013 г. от Константинос Марицас, Наполеон Лапатиотис (1893-1943) - представител на естетизма, Костас Варналис (1884-1974), роден в Бургас, и др.; с поезията на гръцките нобелисти Сеферис (1963 г.) и Одисеас Елитис (1979 г.); представена бе и новата вълна гръцки поети от различни български преводачи - Стефан Гечев, Яна Букова, Здравка Михайлова, Марияна Кузманова, Емилия Трифонова и мн. др. Гръцката поезия от различни нейни периоди беше презентирана и чрез доста издадени антологии и сборници, бяха в самостоятелни поетически книги излязоха и отделни имена от литературния канон и съвременността на гръцкото поетическо изкуство. През последните двайсетина години поради настъпилите обществено-политически промени в Източна и Средна Европа и навлизането на новите комуникационни технологии се засилиха културните и литературните връзки между България и Гърция.
Билингвистичната поетическа книга на Лета Куцохера се появява в потвърждение на горното твърдение. Тя събира както нови, така и откъси от по-стари текстове, фокусирани около темата „Музиката на тялото”, чиято разширена метафора включва 17 стихотворения, които са стъпили донякъде върху колоните на познатата и експлоатирана от гръцката поезия античност, но иначе езикът на тази поезия е близо до най-съвременните търсения на новата гръцка лирика, представя един синтез между традиция и модерност, търсещ едновременно с това своята идентичност.
Това е поезия, която се простира между космоса и земната конкретност, в чиято естетика е разтворена една висока етичност и воля за свобода и живот. Нейната дихотомичност включва раждането (зародишът) - смъртта (тленността на тялото), сбогуването - срещата, любовта - омразата, свободата - робството, минало - настояще („палимпсестно време”); дихотомия, която предава „музиката на тялото”. Едно тяло, през което физиологично пулсира животът и времето, но и тяло, което е хранилище на вечния дух и духовност. В тленното човешко тяло авторката търси космическата хармония, защото то събира и „древния полъх на вятъра”, и „музиката” на живота. Поезията на Лета Куцохера звучи като оптимистична оратория на това тяло и неговата „нетленна музика”. Тя настоява върху една утопия на несвършващия живот, който непрекъснато се възражда.
Разбира се, в нейната поетическа вселена ще срещнем образи, пейзажи и картини, които са свързани с изключителната роля на традицията в гръцкото общество и са провокирани от митологизирания историзъм, моделирал пълнокръвния национален живот през по-далечното и по-близко минало. Едновременно с това можем да направим далечни паралели с т.нар. „космическа поезия” на Марсиа Малинова-Антони (българка от Австралия), опитваща се даде поетично-мистичен израз на една философска концепция за Живота, Битието и Човека във Всемира. Част от поезията на Лета Куцохера е обърната и към вчерашния, и към днешния ден, свързана е с актуалността на динамичната ни съвременност и нейните проблеми, а друга част е опит за опоетизиране на малкия свят, който обитаваме, но който е част от световната хармония. Колажирането на лирически късове с различна степен на историческо-митологична, социална и интимна натовареност е подчинено на един основен мисловен и поетически образ - тялото. Тялото, което събира в една точка „звукът на звездите”, „материя и дух”, „където се сгъстява спираловидния свят”. Тялото човешко, в чиято сакралност е застинала красотата на Аполон, на Прометеевата жена, тялото на 8-годишното облъчено от радиация момиче от Чернобил, телата на момичетата от Зилогу, които през 1803 г. скачат от скалата и се превръщат в символ на свободата.
Една стихосбирка за тялото - корпус, вместилище на свободния човешки дух. „Зародиш, който се промъква в смъртта, / за да възкръсне отново”.

Лета Куцохера. Музиката на тялото. Превод: Емилия Трифонова, изд. „Фабер”, В. Търново, 2014.