Георги Стойков

За поета Коста Стефанов малко се говореше в ония години (имам предвид втората половина на двадесетия век). Чувал съм добри думи за него от художествения ръководител на литературния кръжок “Цветан Спасов” - Асен Марков, както и от ветерана на литературния живот в Плевен - хумориста Любен Христов. Първият го определяше като един от най-изтънчените естети в българската поезия, а вторият го споменаваше като добър приятел на баща му - и двамата са юристи.

Коста Стефанов има богата гражданска и творческа биография. Роден е в Плевен в семейството на преселници от село Емборе, Костурско (Македония), на 21 май 1894 година. Завършва Мъжката гимназия в Плевен през 1912 г. и право през 1920 г. в Софийския университет “Климент Охридски”. Студентството му съвпада с един от най-драматичните периоди от историята на страната ни - три кървави войни, всяка от които завършва с национална катастрофа. Това дава отражение и на творчеството на младия поет и преводач. Започнал като поклонник на “прокълнатите поети” от Западна Европа и близък до поетиката на Теодор Траянов у нас, той “изразява самотническия бунт на отчуждения човек и витае из дебрите на безизходните въпроси на модерната си душа”.

Печата първите си стихове в престижните на времето литературни списания “Листопад”, “Везни”, “Хиперион”, “Българска реч” и др. Поражението на България в Първата световна война, в която взема участие и той, и настъпилото всеобщо отчаяние у хората, връща твореца Коста Стефанов при истините от живота. Гражданското му чувство избухва със страшна сила най-вече в антивоенната му поема “Война”.

По-голямата част от живота си Коста Стефанов прекарва в Плевен. Негова компания са Никола Ракитин, Иван Кирилов (също юрист), Ячо Хлебаров и целият тогавашен културен елит от литератори, художници и общественици. Той е активен читалищен деятел - председател на читалище “Съгласие” от 1934 до 1944 година. През този период - 1937 -1938 година - е и кмет на град Плевен. Заедно с Никола Ракитин, Георги Домусчиев и Рена Попова е един от редакторите на литературния вестник “Вит” (1933 г.).

Коста Стефанов е известен в българската литература повече като преводач. Безспорен полиглот, той владее повечето европейски езици - френски, шведски, норвежки, английски, руски, италиански, немски - и превежда най-изтъкнатите автори от тези страни, особено от скандинавските - Стриндберг, Алмкрист, Бергман, както и Шекспир, Байрон, Ренбо, Маларме, Франсоа Вийон, Оскар Уайлд, Едгар По и много други. През 1976 година в отделна книга излиза преводът му на пиесата “Соната на призраците” от А. Стриндберг. Автор е и на интересни студии за Теодор Траянов, Никола Ракитин, Николай Лилиев, Асен Златаров и др.

Умира на 78-годишна възраст през 1972 г. в София.