ТРИ КНИГИ ЗА НЕДЕЛИНО
ЗА УКУТЕНИТЕ ПРИКАЗКИ НА НЕДЕЛИНО
Светозар Любомиров е възрожденски тип изследовател на народната култура, известен педагог и краевед. Учителства в гр. Неделино и е посветил немалко книги както върху анализа на литературни творби, така и в областта на краезнанието и краеведението, съставил е сборници, които са необходимост и правят чест на такъв уникален български регион като Южните Родопи. Настоящата книга съдържа пословици, поговорки, особени думи и изрази, клетви, благословии и хумор от Неделино и региона. Ето как авторът обяснява заглавието: „Укутен е от глагола „кутя”, със значение в речника на Найден Геров гледам, изглеждам, отглеждам, отхранвам. В говора на Неделино глаголът пази същия смисъл, но има по-стеснено значение. Освен в смисъл на отглеждане, думата се използва и като състояние, в което майката държи на ръце бебето - кути го. Думата се свързва с отглеждането на малко дете от неговата майка, а така също и отглеждането на малко животно от майка му. Укутен означава добре гледан, охранен. Когато някой каже мъдра приказка, в Неделино казват: „Укутен лаф!” Заедно с народните укутени лафове на уникалния неделински диалект, книгата ни предлага и хумористични случки от градчето и региона, в които както се досещаме, „всяка прилика с действителни лица е случайна”, защото целта им е не „да засяга някого, а да весели”. На финала е приложен „Кратък речник на използваните думи в текста” - и добре, защото кажете иначе какво означава „ятце”, „шенлив”, „червишь”, „он киши”, „сор”, „бално” и пр.? А „подкур”? Така казват в село Изгрев за „прякор”. И тъй като селото е известно със съхранените си нравствени добродетели, битовите конфликти тук са рядкост, а от незапомнени времена не се водят съдебни дела, „подкур” асоциира директно с пениса (името) и тестисите (прякора): „В примитивното съзнание тестисите са „мъжко бреме”. Такова разбиране срещаме и в местни еротични напеви.” (с.22).
—————————–
Светозар Любомиров. Укутени лафове от Неделино. „Отзвук прес”, Смолян, 2011.
ЗА НЕДЕЛИНСКИЯ ДВУГЛАС
Авторът на това ценно изследване, което в краен случай можем да причислим към краеведската литература, е възпитаник на Великотърновския университет и работи от години като учител по български език и литература в с. Неделино. Работи е слабо, недостатъчно като квалификация за неуморния труд на този съвременен възрожденец, насочен към съхраняване на традициите на Родопа планина и нейния уникален „резерват” Неделино, заедно с околните села и близкия Златоград. Това той извършва и като педагог, и като автор на книги за историята и уникалните традиции на Родопите, за методиката на преподаване на литературни творби. Ето някои от тях: „Родопите, човекът и песента” (2001, сб. за Свилен Капсъзов), „Извън плена на музата или как да анализираме лирическо произведение” (2004, книгата е посветена на творчеството на Ат. Далчев), „Диманово - разбудената памет” (2007), „Неделинският двуглас” (2008), „Укутени лафове от Неделино” (2011). Извън краеведските си трудове, Св. Любомиров има и многобройни публикации - анализи върху литературни произведения в различни сборници.
Новото допълнено издание на несъмнено най-обемното му и добро научно изследване „Неделинският двуглас” излиза през 2013 г. и представлява сборник с народни песни от Неделино. Това място в Родопите е известно със своя „Неделински двуглас” - вид специфично пеене на кварти и секунди, което е уникално и не съществува никъде другаде. Първи откривател на явлението е Николай Кауфман, който обнародва статии за него. Изявени изпълнителки на „Неделинския двуглас” са сестри Георгиеви и сестри Хаджиеви, които през 2000 г. издават албум в САЩ. Повечето от песните в сборника са от личния архив на автора, а останалите са събирани през годините от различни информатори (вж. гл. „Информаторите” и „Списък на информаторите” в края на изследването). Подредбата им в книгата не е по някаква класификационна схема, а са записвани както битуват сред хората, в резултат на което ще видим до тъжната - весела песен, до сватбарската - седенкарска и т.н. Прекрасното пространно „Встъпление” на Св. Любомиров започва отпреди 5 хил. години, за да свърже култа към водата на древните народи с поселенията, живели на територията на Неделино преди много векове. В отделни глави е разгледан генезиса на името Неделино (с. 9), авторът се спира на феномена „народна песен” като „носител на трайни национални и етнически ценности” (с. 15), и в частност разглежда находката „двугласно пеене”, разкрита от Н. Кауфман в Неделинския край през 1954 г., спира се на изпълнителите на неделинския двуглас, на езиковите особености на неделинския диалект. Тематиката на песните, представени в сборника е разнообразна: песни, свързани с различни обреди, хайдушки и юнашки песни (по-малко на брой), любовни песни, свързани с трудовия процес, с войнишката служба, хумористични и пр. Разгледани са и мотивите в народните песни от този Родопски край, инструментариума, мелодика, ритмиката, обърнато е внимание и на стихосложението. И нещо важно за финал: волята на автора-възрожденец, а и волята на много негови съидейници, на всички български родолюбци, е това богато културно наследство да бъде добре запазено и пропагандирано, защото „предхождайки появата на писмеността, песента се явява главен носител на народностно съзнание, на жива народна памет, концентриран народен ум с неизчерпаемо богатство на образи и сюжети, свързани с вековния живот на човека” (с. 15).
—————————–
Светозар Любомиров. Неделинският двуглас. (Второ прераб. и доп. изд.), „ЗЕА-Принт”, Смолян, 2013.
ЗА СТОЛЕТНОТО СВЕТСКО УЧИЛИЩЕ В НЕДЕЛИНО
Последната книга на педагога, краеведа, изследователя и съвременния възрожденец Светозар Любомиров е писана на бързи обороти. Авторът й е учител по български език и литература в гр. Неделино. В края на март 2013 г. ръководството на училище му поставя задачата да напише история на образователното дело в Неделино във връзка с 100-годишния юбилей на светското училище там. Срокът е по-малко от два месеца, но резултатът е впечатляващ. Пред нас е книга, която описва както образованието в града в неговата хронология, така и в контекста на българското образователно дело през годините, и в частност - училищното дело в Родопите. Трудностите, разбира се, са огромни - през издирването на липсващата летописна книга на училището, до прекараните дни и седмици в Смолянския архив и Окръжната библиотека. През ръцете му минават множество документи, частни архиви, лична кореспонденция, разговаря с много лица, които му помагат с информация. Селектира фактите, опитва се да ги изчисти от негативизма и излишния идеологизъм, като избягва да полемизира с когото и да е, защото историята на образователното дело трябва „да продължи да се пише от съвременните ученици и учители, за да пребъде училището като важно просветно средище в общината и да ни вписва в културната география на България и Европа” (с. 4). Приносни са главите за управлението на училищата в Родопите, за първото училище в Неделино, за възстановяването на просветното дело в града, информация, която авторът се е постарал да бъде коригирана от добросъвестно откритите от него факти и документи, а интерпретацията им в контекста на новото време след 1989 г. е коректна (от гледище на историческите процеси и смесеното население в този край). В отделни глава са разгледани училището, построено в местността Широка лъка, прогимназията с името на Кирил и Методий, следдеветосептемврийския период, училищата в общината (в Средец, Гърнати, Изгрев, Бурево, Кочини, Диманово, Козарка, Върлино), преустройствата в образованието, гимназията в годините на възход. Внимание е отделено на различните аспекти от образователния процес в Неделинското училище, на важни просветни дейци, съпроводени от списъци на учители и ученици, чествания на празници и годишнини. Книгата е богато илюстрирана от снимков материал и таблици. Едно ценно и необходимо изследване в годините на компрометирана духовност и загубени етически и естетически ценности.
Светозар Любомиров. 100 години светско училище в Неделино. „ЗЕА-Принт”, Смолян, 2013.
