Елена Диварова

През месец май 2014 г. излезе от печат книгата на Райна Каблешкова „Сто видни копривщенци”, с която авторката продължава поредицата си от изследвания за Копривщица, за възрожденската среда там и за проекциите на тази среда напред във времето.
Райна Каблешкова е учен историк, потомка на рода на Тодор Каблешков. Има сериозни проучвания в областта на етнологията, етнографията и Българското възраждане и е автор на повече от десет книги. Настоящият й труд поставя на фокус Копривщица с част от имената на достойните й граждани.
Очерците изграждат в хронологичен ред представа за приемствеността между поколенията в този край на България, където никога не са пресъхвали изворите на човешко и национално достойнство. Корените на копривщенци стигат до хайдути и войводи - вместо фотографии (макар че някои загиват след средата на XIX век), те са оставили имената си в преданията и в няколко народни песни, за тях пишат Каравелов и Ботев във вестниците „Свобода” и „Дума на българските емигранти”.
Следват фигури, чийто авторитет гарантира обществения живот у нас в края на XIX и началото на XX век. Сред тях са Найден Геров, Йоаким Груев, Любен и Петко Каравелови, Гавраил Груев Хлътев, (Георги Бенковски), Иван Евстратиев Гешов, х. Ненчо Палавеев, Лука Касъров, фамилиите Чалъкови, Чомакови, Каблешкови, Кесякови,. За читателя ще бъде интересно да научи, че от копривщенски родове са министър-председателят Константин Стоилов, писателите Анна Маджарова (Каменова), Николай Хрелков, Стоян Загорчинов. И в редицата от въстаници, опълченци, писатели и художници, журналисти, лекари, учители, духовници, финансисти, учени, инженери и архитекти - странникът Димчо Дебелянов.
Последните очеркови статии включват и началото на XXI век - очевидно при подбора на личности авторката не разчита на славата на минали времена.
Книгата е ценна с богатството от факти и е достъпна заради лекотата, с която са свързани съдбите на хората и обществените движения. Очертани са контурите на няколко епохи, отразени са и контакти с други култури. Райна Каблешкова съвестно съблюдава изискванията на научния подход, без това да намалява емоционалното въздействие на труда й. От всяка страница към читателя е отправен ясният поглед на родолюбието. Един от вариантите да бъде отстоявано то е благотворителността. За българина сякаш п? е лесно да даде живота си, не материални придобивки. Копривщенци, обаче, дават всичко. Това личи от дарителската страст на х. Ненчо Палавеев, от мащабната дейност на Иван Евстратиев Гешов - единственият министър-председател у нас, който се отказва от материално възнаграждение на този си пост, а после като председател на Българската академия на науките е пръв дарител за построяване на сградата й.
Специалното внимание, отдадено на копривщенските опълченци, е жест на признателност от страна на авторката, но и възможност да се посочи пропуск в работата на историците. Броят на доброволците от Копривщица, участващи във войната от 1877-78 г., не е уточнен. Публикуваните списъци с имена и кратки биографични данни отчасти коригират неточностите, но остават още бели полета в тази част на националната ни памет.
Повече от 130 факсимилета на снимки и документи допълват картината на Копривщица като територия на оцелели възрожденски идеали.

Райна Каблешкова, „Сто видни копривщенци”, 2014 г.