Стефка Тотева

Малък къс хартия, един бял лист и едно стихотворение на любимия ми поет Лорка, което пазя вече повече от 40 години, пренасям го през всички периоди на живота ми и когато ми стане съвсем непоносимо, отново го препрочитам… Не за да ми стане по-леко, просто сякаш за да бъда по някакъв начин чута и разбрана от близък човек… Знам стихотворението почти наизуст, но всеки път го чета, сякаш за да чуя гласа на неговия преводач - Васил Попов. Съдбата ме срещна с известният белетрист в Силистра, в театъра, където заедно с тогавашния ми съпруг Любо Дековски правеха постановка по неговата книга „Вечни времена”. След репетициите , както обикновено се случва, сядахме в кафенето „Бразилия” или в ресторант „Златна Добруджа” /така се наричаха през онези години, сега не зная дали изобщо съществуват/. Случваше се Васил Попов внезапно да се отнесе и да започне да гледа безмълвно някъде в себе си, сякаш надвесен над своя ад…. В един такъв момент каза нещо за изсъхнало портокалово дърво… Аз попитах какво е? И той ми подаде листа - беше неизвестно за мен стихотворение на Федерико Гарсия Лорка „Песен за изсъхналото портокалово дърво”. Бях омагьосана от прочетеното. Държах листа и цяла вечер му се радвах… Вече даже не помня как е останало у мен, може би като е видял,че го харесвам, ми го е оставил, защото вероятно е имал и друго копие, може и да ми го е подарил, но няма надпис, който да регистрира това… Васил Попов беше добър и нежен човек, макар че изглеждаше понякога като разсърден боксьор, който ей сега ще изскочи на ринга и ще нанесе смъртоносно круше… А в повечето случаи просто мълчеше, само големите му тъмни очи гледаха тежко из под вежди и говореха по-изразително от думите…
Ето и въпросното стихотворение, преведено от Васил Попов:

ПЕСЕН ЗА ИЗСЪХНАЛОТО ПОРТОКАЛОВО ДЪРВО

Федерико Гарсия Лорка

Дърварю, отсечи ми сянката,
освободи ме от мъката да се гледам
безплодно.
Защо се родих между огледала?
Земята се върти около мен,
а нощта ме повтаря във всичките си звезди.
Искам да живея, без да се виждам
и да сънувам, че мравките и лишеите
са мои листа и мои птички.
Дърварю, отсечи ми сянката,
освободи ме от мъката да се гледам
безплодно.