СВЕТЪТ Е СУТРИН ДРУГ

Иван Дочев

Светът е сутрин друг.
Минавам през градината,
за да посрещна първите лъчи,
превърнати от капките роса
във палави, разискрени очи.
Едно дете,
по-светло от росата,
играе с майка си на “конче-дий”.
Забравила и грижи, и години,
самата тя
дете е.
Направо през тревата,
през всички правила, забрани,
минават двама влюбени.
Затоплено от малката ръка,
разлистя своята корона
едно лале,
откъснато “във грях”.
Миг след това -
и люлката на момкови ръце
люлее в кръг момичето.
А вятърът развява до насита
косите им…
И му се иска може би да грабне
момичето
или поне лалето.

Светът е сутрин друг…