Христина Стоева

Прочетох книгата „Родени в Тракия, родили за Тракия”, чийто автор е заслужилата тракийка Петра Мечева, дългогодишен председател на ТЖС. Такова вълнуващо четиво отдавна не бях чела. Тези искрени, изстрадани спомени, този реквием за децата - жертва на необуздана злоба и нечовечност, тези познания за историята на тракийското движение, разтърсват душевността ни и не ни оставят равнодушни.

Като проследява зараждането и историческото развитие на Тракийския женски съюз, решенията на конгресите и докладите на конференциите в отделните градове, авторката ни предоставя неоценим източник на познания и израз на благодарност за труда на жените-тракийки,някои от които са родени в Тракия, а други са родили деца, закърмени с любов към Тракия.

Спомените на непосредствените свидетели-преки участници в историческите събития, случили се преди сто и повече години, са пропити с толкова болка и съпричастност към съдбата на пострадалите, че ни заставят да се поклоним пред паметта им и да предаваме техния подвиг от поколение на поколение. Поетичното творчество на самородния български, тракийски талант, е друг ценен принос към съкровищницата на тракийската култура. Кой ще остане равнодушен към участта на „Неродената мома” и към съдбата на „Найдената”? Авторът - поетът Иван Демиров е излял душата си в тия стихове, по които варненските диригенти на художествени колективи Георги Германов и Станьо Станев са създали песни, чрез които словото достига до сърцата на хората, за да ги трогне и развълнува.

А какво да кажем за „Реквиема”, написан от поета Ивайло Балабанов? Този венец на безсмъртието трябва да бъде изплитан пред очите на широка публика, която да слуша, да гледа, да съпреживява и да помни че там, на „Илиева нива” има още един „на безсмъртен подвиг паметник огромен;… що вечно живей и в нашта история кат легенда грей” /Ив.Вазов/

Иска ми се да се обърна към читалищните ръководства с призив: Пресъздавайте тези творчески произведения. Те не само вълнуват със силата на своята искреност и с преклонението си пред подвига на българския дух, на българската душевност, но и възпитават, обезсмъртяват, възвеличават.

Те са награда за саможертвата, за героизма на тези, които изпълниха предсмъртната изповед-завет на поета: „Но… стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…”

Петра Мечева, „Родени в Тракия, родили за Тракия”, 2014