Петър Василев

ЦИГАНСКО ЛЯТО

Пожали ни природата и виж:
отдавна е приключил листопада,
а ти под сладко слънчице вървиш
или на припек мълчешком присядаш.

А мисълта ти все така кръжи
по свои орбити, предимно мрачни…
То бяха и заблуди, и лъжи,
но как и на кого да се оплачеш?

На вождове не случихме, а Бог
помага, но в кошарата не вкарва.
И все така зловещо оня гарван
вещае гибел, сякаш е пророк.

И няма ден без писъци и леш -
избихме се с ръмжащи тенекии…
А как се пръкна тази цигания
да грабнеш нещо, вместо да дадеш?

На модното обаче сме царе
и вече няма цигани, а роми.
И се развихриха едни погроми,
че ум не може да ги побере…

Но щом природата не ни е враг
и с ноемврийско слънце ни разнежи,
порадвай се, несретнико, понеже
отнякъде полъхва вече скрежа…
А се задава и последен сняг!

ноември, 2009

ГОЛЯМА ДУМА

Вървя си, свиркам си и махам с шапка
почти като побъркан от прехлас:
не се полъгах по голяма хапка -
голяма дума казах точно аз.

А бяха тъй поставени нещата,
че бих могъл да замълча поне
и щях да имам царствена отплата.
Но аз отсякох като с брадва: „Не!”.

Това е думата. Едничка дума,
а ми затръшна толкова врати!
И вече ме оглеждат като чумав.
И няма вече кой да ми прости.

А в тях е хляба и у тях е ножа -
така е днес по нашите земи,
опоскани от толкова велможи,
които си отгледахме сами.

Но аз си свиркам като кос в дъбрава
под българския смръщен небосвод.
И търся мелници - да се сражавам
почти като самия Дон Кихот.

май, 2008