Никола Иванов

Читателите и хората от културните среди, които по-отблизо познаваме Костадин Пампов, неведнъж сме били впечатлявани от дълбочината на разсъжденията му по сложната материя на философските науки, по способността му да навлиза в дълбочина на проблемите, да ги покрива с панорамния си полед на познанието и да ни разкрива неподозирани акценти. Както малцина интелектуалци в България той има и отлична литературна култура, защото за разлика от много пишещи К. Пампов постоянно чете най-доброто, което се публикува в националния ни литературен печат. И когато тези посестрими - философията и литературата - неразривно съжителстват в едно съзнание и видимо се проникват, те дават богати и впечатляващи плодове.

Наблюдавал съм как К. Пампов тихо и ненатрапчиво със смисленото си и умно слово неусетно печели уважението на най-големите живи /а някои от тях вече преселили се в отвъдното/ български поети, писатели, литератори като Иван Динков, Константин Павлов, Никола Радев, Иван Цанев, Милена Цанева, Светлозар Игов и редица други.

А що се отнася до философското му ниво, то ще цитирам думите на проф. дфн Валентин Канавров - преподавател философ с международна известност - към книгата на К. Пампов „В ТЪРСЕНЕ НА ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК”: „Размислите на Костадин Пампов са брилянт на философската есеистика в България. Те напомнят Паскал, Ларошфуко, Лихтенберг и мнозина други образци на афористичната мисъл, които по неповторим начин лапидарно събират философската мъдрост. К. Пампов разпростира своя интерес по цялото протежение на достъпната ни пространственост и по всички екстази на битийното време. Резултатът е една кабалистично спрегната мозайка, носеща скритата хармония на трнсцедентализиращата чиста априорна мисъл.” Това мнение на изтъкнатия български философ е ярко доказателство за нивото на К. Пампов. При това бъдете сигурни, че думите не са приятелски жест към книгата на К. Пампов. Защото който прочете включените в нея философски импресии, ще се убеди в истинността на тези твърдения на проф. В. Канавров.

Във „В търсене на философския камък” К. Пампов влиза в задочен диалог с най-големите философски умове и мислители, естети и художествени творци в човешката история и цивилизация от древността до наши дни. В книгата става дума за Новалис, Кант, Киркегор, Сартр, Сократ, Емпедокъл, Ницше, Уайтхед, Буда, Анаксимандър, Протагор и Горгий, Фр. Бейкън, Хайдегер, Платон, Конфуций, Камю, Паскал, Екзюпри, Карнеги, Хемингуей, Августин, Теренций, Б. Шоу, Кастанеда, Талес, Аристотел, Х. Хесе, Антистен, Волтер, Брехт, Шопенхауер, Монтен, Пикасо, М. Твен, Селинджър, Фройд, Е. Фром, Хайек, Шатобриан, Б.Франклин,  К.Чапек, Еврипид, Х.Сенкевич, Фицджералд, Достоевски, Чехов, Некрасов, Херцен, Плутарх, Айнщайн, Нютон, Менандър, Декарт, Т.Аквински и още…  Както се вижда от изброените имена, чиито творби, мисли, сентенции, притчи К. Пампов интерпретира и коментира от неочквани и оригинални гледни точки, се убеждаваме, че авторът притежава впечатляващи познания в областта на философията и литературата. Но сами по себе си емпиричните знания са само фактология, която си остава само еклектика. Много по-важни са разсъжденията, изводите и обобщенията на основа на емпиричното познание. Но за да се направят те, трябва у автора да е налице онова „трето око” или „трето измерение”, което посветените притежават. От книгите на К. Пампов се убеждаваме, че той ги притежава.

„В търсене на философския камък” е амалгама от съставки, главни от които са философията и литературата. В потърждение на тази констатация ще цитирам едно разсъждение на К. Пампов от книгата: „Вярна ми се струва максимата, че мъката на словото е всъщност мъка на мисълта. В този смисъл Витгенщайн твърди, че границите на нашия език са граници на нашия свят. И ни „препоръчва” да не говорим за нещата, за които трябва да мълчим. Все доводи в подкрепа на идеята за единство на език и мислене.” Тук става дума и за говора чрез мълчание.

Книгата „ХУДОЖНИКЪТ  И  ВЯТЪРЪТ” потвърждава нагласата и влечението на К. Пампов към по-философската литература. Впрочем значима литература не може да се сътвори без философия, философската основа просто е задължителна. Подзаглавието на книгата „По мотиви на Атанас Далчев” подсказва съдържанието на миниесетата и импресиите. Всяка импресия и есеистично разсъждение на К. Пампов са породени от 16 Далчеви стихотворения и 16 негови импресии. От стихотворенията му това са „Художникът и вятърът”, „Нейде в Русия”, „Кукувица”, „Камък”, „Нищий духом”, „Метафизически сонет”, „Прозорец”, „Към родината”, „Ручей”, „Младост”, „Любов”, „Есенно завръщане”. „44, Avenue du Maine”, „Сняг”, „Човекът бе сътворен от кал”, „Повест”. Както се убеждаваме, става дума за най-„класическите” стихотворения на Далчев. Същото се отнася и за избраните Далчеви импресии.

Ракурсите на К. Пампов своеобразно „дообясняват” и надграждат интерпретаторски творбите на Далчев. И то от едни преимуществено философски гледни точки. В разсъжденията на К. Пампов ще открием скрити цитати от Иван Динков и Светлозар Игов,  имащи близост с Далчев и творби със сходни идеи. Ще си позволя да цитирам първото есе от книгата: „Преди много години определили поезята му като „предметен реализъм”. Навярно са имали основание за това. Важното тук е друго и един литературен критик го написа. Поетът наистина често „говори” за предмети, но така, че се отива отвъд тях. Убедително в този смисъл е стхотворението му „Художникът и вятърът”. Художникът искал да нарисува вятъра и все нещо друго рисувал. Излитащи от дървото листа, проблясваща трева в ливада, панически бягащи облаци по небето. Нещо невидимо се „показва посредством видими неща. С помощта им поетът „отвежда” читателите си в един друг свят. Където „Красивото” и „Доброто” си дават среща.” Някак си уж небрежно на пръв поглед, но изведнъж проумяваш и разбираш, че наблюдението е много важно и съществено, допълва останалите познати важни и съществени други наблюдения върху творбата, известни досега. Откриваме нова и оригинална преди всичко художествено-философска по същността си гледна точка, важно „проглеждане” с нови очи и сетивност зад думите на поета и твореца Далчев. Художественият подход на К. Пампов и в другите миниесета или импресии е сходен - кратък акцент върху съответната творба, последван от важен обобщаващ извод, който впечатлява със своята оригиналност.

Тези книги на К. Пампов са не само полезни, те са и необходими. Впечатляват с изискания си стил, приближаващ се до стила на авторите, за които става дума. Те разкриват способността на К. Пампов да навлиза без притеснение в духвния свят на тези автори, да общува с творбите им и да ги интерпретира оригинално. За стойността на двете книги убедително говори и фактът, че най-авторитетни литературни списания и вестници с готовност публикуват текстовете на К. Пампов и търсят творческото му сътрудничество.

„В търсене на философския камък” и „Художникът и вятърът” ще затруднят читатели с опростено и примитивно мислене, защото са написани от автор, който е вложил  и изразил високия си интелектуален потенциал и познания. Това са книги, които ще задоволят високите естетически вкусове, защото са с висока художествена стойност. К. Пампов е сред двамата или трима пазарджишки автори, който преди да издаде творбите си в книга, печата голяма част от тях в най-авторитетни литературни национални вестници или списания.

К. Пампов се наложи като автор по естествен път, привлече вниманието единствено чрез творческите си възможности. Безспорно е автор на национално ниво, за което други прекалено амбициозни автори могат само да мечтаят.

2011 г.