Леополдо де Луис (Leopoldo de Luis), испански поет и литературен критик, е роден в град Кордова на 11.05.1918 г. в семейство на адвокат. В годината на раждането му семейството му се премества във Валядолид, където бъдещият поет живее до седемнадесетгодишна възраст, когато се установява в Мадрид. При избухването на Гражданска война в Испания (1936-1939) се присъединява към републиканската армия, тогава започва и литературната си дейност. После цяло десетилетие е принуден да не печата. Работи в застрахователна компания, на която в края на живота си става директор. Първата си книга публикува през 1946 г. Автор на повече от 30 стихосбирки, сред които „Реален театър” (1957), „Честна игра” (1961), „Светлината на наша страна” (1969), „С петте сетива” (1970), „Като ръкавици сиви” (1979), отличена с Националната награда за поезия (1979), „Прекъснатите пътища” (1989). Пише активна, борческа, социално ангажирана поезия. Автор е и на биография на Aнтонио Мачадо, критически изследвания за Мигел Ернандес, Леон Фелипе и др. Носител на наградата на град Мадрид (1979), Международната награда за поезия „Мигел Ернандес”, наградата „Педро Салинас”, наградата „Леон Фелипе”, Националната награда за литература (2003), златен медал на Кордова (2004) и др. Умира на 20.11.2005 г. в Мадрид.

Публикации:

Поезия:

ДРЕХИ НА ПРОЗОРЕЦА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 64 юли 2014

ПЕСЕН ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ/ превод: Александър Муратов/ брой 64 юли 2014