Лев Болеславски
Лев Йонович Болеславски (Лев Ионович Болеславский) е роден на 29.06.1935 г. в град Харков, Украйна. Завършва филологическия факултетна университета в родния си град. Работи като учител по руски език и литература в селско училище, после е журналист в многотиражката на Харковското трамвайно-тролейбусно управление. Първата му поетична книга се появява през 1958 г. Автор на 46 книги с поезия, сред които „Ударите на сърцето” 91966), „Спектър” (1969), „Възвишеност” (1971), „Ден на радостта” (1971), „Руска симфония” (1987), „Клавир” (1989), „Син Човешки” (1990), „Озарение” (1993), „Прелюдии” (1994), „Гетсиманската градина” (1997), „Блажени обичащите” (1997-1998, 2 тома), „Пред лицето Ти, Господи…” (1999), „Скрябин” (поема, 2000), „Дева Пречиста” (в 3 книги, 1998-2002), Стихотворения и поеми в 4 тома (2004) и мн. др. Пише поеми за Бах, Хендел, Моцарт, Бетховен, Шопен, Лист, Шуман, Росини, Мусоргски, Чайковски, Сибелиус, Скрябин, Рахманинов, Шостакович. Член на Съюза на писателите на СССР от 1972 г. Публикува във в. „Комсомольская правда”, „Литературная газета”, списания „Семья и школа”, „Огонёк”, „Нева”, в алманаха „День поэзии”. Лауреат на Всесъюзния поетичен конкурс на в. „Комсомольская правда”. провежда творчески срещи и чете лекции, обединени от темите „Духовният път на руската поезия” (от Ломоносов до наши дни) и „Образът на Христос в руската поезия”. Умира на 79 г. на 27.12.2013 г.
Публикации:
Поезия:
