Иван Милчев

***
Последен го разбра - животът си е крос
и до финала винаги достигат други:
онез, които вече имат важен пост
или поне солидни бащини заслуги?
А ти, наивнико, къде си хукнал бос?

—————————–

***
Страхуват се от мене властолюбците,
избягват разговор очи в очи.
Послушни и клакьори търсят те -
послушният и слави, и мълчи.
А аз съм прям! От моя стих горчи!

—————————–

***
Дочувам речи на себична ненасита -
несръчни маски, скриващи инстинкт познат.
Изглежда, цял живот напразно ще се питам:
къде се учи този странен занаят -
да се ушиват фракове от знамена?

—————————–

***
Вярата ми, вързана на стол като престъпник,
кипна и от гняв мъчителите си заплю.
И се взрях във бъдещето непристъпно,
и ликът ми весел в огледалото нахлу.
После осъзнах, че туй е внук на моя внук.

1988