Христо Кацаров

ПЪТЕКА

Главни пътища - стрелките са многопосочни.
Слънцето сега изгрява, но е късно вече път да се избира.
Късно е. Голямото надбягване започна.
Ала моста на реката всички пътища събира.
По-забавено движението става и по-гъсто.
А реката се е укротила между двата си високи бряга.
Шумоли си: - Аз от капка съм започнала - чевръсто
ручейче, - земята и небето съм обиколила -
и ви казвам - никой няма сянката си да надбяга.
До слънцето съм била и съм падала в дълбоки бездни,
ала пак съм до върбата кичеста, която ме засеня.
Всяко нещо бряг и корен трябва да си има, за да не изчезне.
Вода съм аз, а вие ме наричате: Марица, Златна Панега, Огоста…
На мене ми е все едно, защото името ми нищо не променя.
И защото всичко се върти, защото няма край,
което се повтаря.

От баира слиза моята пътека проста -
води ме да мина с другите по моста.
Аз не бързам, аз не гоня градските пазари.
И престанах сянката на птичето да гоня.
Днешната ми работа е да си паса коня.
Не съм тръгнал да заслужа място челно
ни на сватбата до кумовете, нито на парада.
По пътеката си криволичеща вървя отделно.
И целта ми е да стигна до зелената ливада.

СЛАВЕЙ

Каквото спечелих, похарчих го вече.
В хамбара ми няма ни мишки, ни жито.
Децата ми даже от мен са далече.
И виното ми е до капка изпито.

Остава ми само да се гордея,
че в моето лозе на кичеста круша
гнездо има славеят; като запее,
по-добър става тоз, който го слуша.

ПРИСЪДА

Аз на никого по нищо в селото си не приличах.
Малък бе имота ми, но моята брада растеше
от косата ми по-буйна, по-голяма. Като се накичех
с минзухар, с кокиче, с бяла теменуга или с ружа
слънчогледова, по-хубав мъж от мене друг не беше.
И понеже служба не ми даваха, заех се на изкуството да служа.

Обожавах красотата и съм казвал, че добрите хора
винаги са хубави, а грозните са лоши.
Хубост имат и животните, които сме затворили в обора.
И козичката на пътя, сякаш е жена с галоши.
Хубав е света. И хубавото трябва да се види
не веднъж и дваж, а всеки път, защото с хубавото нещо
грехота е да се разминаваш, да го пуснеш като вятъра да си отиде.

Иска то да го погледнеш като мъдреците - вещо.
Гледах аз. Като вселената се разширяваше зеницата
на душата ми. Но казаха, че с черните си очи съм почернил красотата.
И което ми харесвало, съм искал да го взема -
къщата с градинката, момичето със стомната, с герданчето овцата.

Най-много бяха против мен ловците бракониери,
защото пушките им не възпях, а жертвата - сърната клета.
И месо не взех. Помогна ми пъдаря моят стих да ги намери.
Но и той като се окървави, обърна се против поета.
И когато укротих със бучка захар лудото жребче на кмета
и го вързах да не гони чуждите кобили, съюзиха се да ме изселят
чак през девет планини в десета.

Но като размислиха, разбраха, че загубят ли ме, нищо не печелят,
оставиха ме костеливите им орехи наесен аз да бруля.
И от връх да падна, закачи ли ми се някъде цървуля…
Но не паднах от високото, не се затрих в човешката си изнемога.
Защото не за клона се държах, а за човек, изгонен по-нагоре и от мен. За Бога.

ЛУДИЯТ

Движими от свойте интереси,
път от пътя се пресича.
И когато с другите се смеси,
пак човека себе си обича.
По-добре той себе си разбира.
И върви по пътищата преки:
изтървали рибата на язовира,
а пък изтърваното го иска всеки…
Само лудият листа събира
от липите есенни и меки.

С вили, с кошове и с мрежи
непрекъснато канала се прегражда.
По какви божествени кроежи
образа ни се изгражда -
хванатото с нож да се разреже,
беззащитното да се изяжда.

СВЕТУЛКА

Светла точка в ъгъла на стаята блещука.
Светлинка от мисълта ми или от кандило,
светило на хората предишни тука?
От моминско огледало
може да е стъкълце, вечерницата отразило,
капка дъжд, сълза по нещо мило.
Изсушена билка
и от праскова костилка
може да е, сламка от година благодатна,
копче от седеф на тънка блуза.
Може да е скътана паричка златна,
изхвърчала пуканка от кукуруза,
восък от липа, от минзухарова шушулка.
Може да е капчица надежда скъпа,
семка слънчогледова, троха от пристъпулка.
Може да е гривна, пръстен, гвоздейче от люлка,
светещо око на котка, млечно зъбче -
от дете изплюто в шепата на млада булка.

Всичко може да е, даже камъче от вар неугасена.
Излъжи ме само, че не е светулка,
в мрежата на паяк уловена.

ЧУВСТВА

Видях овца да се навежда
под нея агнето да суче.
Пчела видях нектар да смуче
от цвете, без да го поврежда.
От мен по-слаба и по-малка,
видях и птицата красива,
прелитаща като совалка
над пролетната моя нива.
И зимен сняг видях. И летен.
И хукнали стада от тръни.
И крак човешки, неусетно
дошъл на пътя, да ме спъне.

С душата си, подобно пара,
топих леда. След много зими
крадците станаха по-алчни…
Освен човешкото си име
печалба не спечелих друга.
И пак по хълма се изкачвам
да търся бяла теменуга.