Людмил Дринов

ЖАЛ МИ СТАНА…

Когато всичките дечица спели -
Невидими звънчета зазвънели,

Разтворили се тихо небесата
И облак бял се спуснал над земята…

Рой ангелчета нежни, снежнобели,
Край сънните дечица прилетели

Играчки чудни тихичко сложили,
Крилца развели, кротко приближили,

Навели се, целунали челцата
И минали пак леко в небесата.

А само тук, край нашта бедна стряха
Забравиха - отминаха… не спряха…

Със радост станах толкоз много рано!
… И толкоз мъчно, толкоз жал ми стана,

Когато зърнах в ъгъла прибрани
Царвулките пробити и съдрани.

Коматче хлебец, стаичката бедна
И вън натрупана покривка снежноледна…

СЛЕД ВАКАНЦИЯ

Боже, Боже,
Как ще може

След игрите,
Веселбите,

Всред цветята
И гората,

Дасе върнем
И разгърнем

Книжки стари
И буквари…

Боже, Боже,
Що не може

Вместо есен
С тъжна песен

Вместо зима
Нелюбима,

Таз година
Да премине

За децата
Само в лято!

ЗИМНА ВЕЧЕР

Зима, зима! Студ и мраз,
Ядно вятърът пищи,
Ала топло е при нас -
Огън весело пръщи.

Къкри черното котле,
Старият котак бръмчи;
Край огъня ред по ред
Седнали сме и мълчим.

Баба приказка шепти,
Дядо Снежко пее вън,
И притворили очи
Ний унасяме се в сън.

ПОЗДРАВ

Низ поле широко
Стадо ще натиря,
Свирка ще издялам,
Тихо ще засвиря.

Хей, ти ветре, братко,
Вей, повявай леко,
Песента ми тиха
Отнеси далеко -

През реки, баири,
През гори, балкани,
В китната горичка,
В ширните поляни,

В мойта родна хижа,
Дето стара майка
Син от гурбет чака,
Чака и се вайка.

Песента ми, ветре,
Поздрав занеси й,
Сълзите й бистри
Нежно пресуши й.

Та сърцето старо
С радост да се сгрее,
В схлупената хижа,
Слънце да огрее.

ПОТОЧЕ

Пенливо,                                                      Тук скочи,
Скокливо,                                                     Подскочи,
Извива                                                          И блесне,
Игриво                                                          И плесне;
Клокочи,                                                       Там свие;
Бърбочи,                                                       Извие
Лудее                                                            И скрие
И пее                                                             Игриви,
И пее                                                             Бъбриви,
Лъчисти,                                                       Златисти
Сребристи                                                    И чисти
Струи!                                                           Води.  

                                Играе,
                                Не хае,
                                Не знае
                                Умора,
                                Бърбори,
                                Клокочи
                                Бърбочи,
                                Люлее
                                И лее
                                Сребристи,
                                Лъчисти
                                Лъчи.

ДРУГАРЧЕ

С усмивка нежна и бледна
На първия пролетен цвет
Към всички другарчета бедни
Отпращам щастливо привет.

Ей дните мъгливи че бягат,
Небето разтваря очи -
Засмяното слънце протяга
Към плодните пазви лъчи.

Цветята подават главички,
Дърветата в пъпки трептят,
Долитат далечните птички
От южната, топла земя.

И нека със дните мъгливи
Изтлее и нашата жал -
И ние сме птички игриви,
И ний сме градинка цветя.

ВАКАНЦИЯ

Цветята в полята
Ни кимат глави
И Слънчо ни вика
За нови игри.

Пчелици, мушици,
Калинки безчет
Бръмнали, плъзнали,
Подскачат навред.

Поточето тича,
Горичката пей -
Бре радост, бре чудо
Бре, как се живей!…

ЕСЕН

Есен полите разметна,
Листи златисти порони,
Слънчо прокуди далеко,
Пойните птички прогони.

Свехна, повехна гората,
Свлече си рухо зелено,
Клонища голи преплете,
Клонища черни, студени.

Жално посърна полето,
Клюмна тревата, изсъхна,
Млъкнаха вакли овчици,
Медна цафара заглъхна.

Вятърът пее, припява,
Ронят се бавно листата,
Глъхне земята, немее -
Есен полите размята.