ПРЕЧИСТВАЩА ЛИРИКА
Деньо Денев е автор на двадесетина книги с поезия, литературна критика, публицистика, на няколко пиеси. Но във всичките му книги преобладава поетичното. В творческия му лирически натюрел ще забележим влиянието на поети като Атанас Далчев и Иван Цанев. Неслучайно през 2004 година Деньо Денев стана носител на Националната литературна награда „Атанас Далчев”.
Сливен е дал редица стойностни имена на българската литература като Елисавета Багряна, Константин Константинов, Станка Пенчева, Радой Ралин, та до по-младата Валентина Радинска. Сред тях можем да поставим и Деньо Денев. С право Сливен може да претендира за един от най-поетичните и литературни български градове.
Най-важното за всеки поет е да има свой стил, който да го оразличава и ситуира в литературата, да му придава физиономичност. В този смисъл Деньо Денев е различим с творческия си натюрел, с поетиката и стилистиката на лириката си.
Преди години подобни поети ги наричаха „тихи”, а лирката им „тиха”, като в това определение се привнасяше нюанс на подценяване, на едва ли не откъсване от важната проблематика на живота, на несъпротивене на ставащото в действителността. Във времена на бодрячество, на помпозност, на лозунги и черно-бяло изразяване на живота, на подобна лирика се гледаше с подозрение. Но времето по категоричен начин опроверга подобни мнения. За това говори не само възприемането и мястото в литературата ни днес на имена като Далчев и Иван Цанев, но и на „тихата” лирика и подобен род лирици въобще. Оказа се, че времето работи за тях
„Почеркът на вятъра” съдържа три цикъла: „Душата на розата”, „Любовен квартет” и „Сбогом на думите” с общо двадесет стихотворения. Стиховете си от книгата Деньо Денев е определил като „Поема за душата и природата”. Прочитайки творбите от сборника, се убеждаваме, че подзаглавието е допълващо и доопределящо същността на лириката от стихосбирката.
Това, което прави най-силно впечатление у поета Деньо Денев е безспорният му усет за природа, за красотата й, за единение с нея. Ето го стихотворението „Почеркът на вятъра”, дало и заглавието на стихосбирката:
Обожавам почерка на вятъра!
Облачни къдели като него
искам да разкъсвам… Да се смея
в глухите уши на обществото!
Да съм весел.
Анонимен.
Вездесъщ - кога избухвам
в ураган ликуващ! От вода и огън
коктейли да разбърквам. И дълго да вилнея,
да се радвам - яхнал свободата…
И най-подир издухал яростта - притихнал,
в някоя квартална църква да се вмъкна.
Свещ да си запаля. Да поискам прошка
за моя лош характер.
Най-случайно
аз да кихна - и откъсна
трепкащите минзухари
от восъчните им стебла.
Лирическият Аз се усеща като сроден с природата. Колко разнообразни душевни състояния откриваме в творбата. И най-вече усещането за Светлина, Свобода и волност. И всичко това е изразено с притушени тонове, вглъбено и философски осмислено. Няма нищо вакханическо, а лирическият герой иска да издуха яростта и притихнал да се вмъкне в някоя квартална църква и да поиска прошка. Наблюдаваме парадоксално сливане на полюсни, оксиморонни по смисъла си душевни състояния.
В стиховете от книгата ще открием скрити цитати от Далчев и Иван Цанев, някои от творбите започват с мото от Езра Паунд, Уолт Уитман, Димчо Дебелянов, чуваме музика на Вивалди, поетът се вълнува от Париж и Сена, за него са важни „малките неща”, той се прекланя пред топлината на старото огнище. В „Единствен” петелът е „трубадур на светлината”, поетическото внушение е, че заради съвременните битови екстри на цивилизацията не бива да забравяме душевността, да погубваме чувствителността си на човеци и българи. Подобни послания откриваме и в „Ябълкова градина”, „Малките неща”, „Възпоменание за старото огнище”, „Към тревата”, „Сладолед от кокос и мента”, „SMS до мама” и други.
В творби като „Любов”, „Любовно обяснение”, „Сладолед от кокос и мента” любовта придобива универсален смисъл, макар да е конкретна. Защото обичащото сърце, обичащият човек по целия свят изпитва едни и същи чувства. Но и любовта в лириката на Деньо Денев не е бурна, чувствена, еротиката само е загатната, няма цинизми и примитивно изразяване на любовта предимно като секс.
А ето какво е „Модерната поезия” за Деньо Денев:
Никога на пръсти модерната поезия
не се повдига. И не казва:
„От Еверест съм по-висока!”
Тя в жътварските напеви на щурците
чува как природата се изповядва.
И за принц си е избрала Уитман!
Сред най-характерните стихотворения от „Почеркът на вятъра” е творбата „Възпоменание за старото огнище”, което е изведено на корицата на книгата:
Старото огнище не отписвайте!
Не го захвърляйте в килера
при думите „Завинаги” и Никога”.
Топлата му пепел
в паметта си съхранявайте!
И не от скука, а от жажда
очите ви да я разравят.
Бог решава:
свръхнова на небето
или в душата ни да разцъфти!
Това е и главното послание на поета Деньо Денев към читателите.
След прочита на стиховете от „Почеркът на вятъра” се чувстваме някак си освежени, пречистени и ефирни.
Деньо Денев, „Почеркът на вятъра”, Лирика, Изд.”Обнова”, Сливен, 2010г.
