Ваня Душева

От доброто сърце излизат здравите и примамващи погледа плодове, каквито са стихотворенията за деца на Мария Маринова. Тя е опазила през годините си това светулково огънче, което се оказва най-ярката светлина, която може да поведе детето по пътеката на литературата.

Бих казала за книгата на Мария - „вкусна”, както за децата, така и за възрастните. Авторката е открила съединителната нишка между литературното съзнание на възрастния и при-митивно-фолклорното на детето, водейки го успешно към литературното, като въздейства върху чувствителната сетивност с познати, близки до детската наблюдателност и преживявания персонажи: „Как се седи мирно”, „Есемес”, „Поръчка по интернет”, „Дизайнерка”, „Топката”, „Труден обяд”.

Стихът е организиран в ямбична стъпка, поради което детето лесно запомня стихотворението и се забавлява, защото може да съпреживее онези свои неизречени мисли, желания, неизвършени пакости, упреци към възрастните, на които почти винаги им липсва време. Може би тук откриваме допирателната нишка с възрастния и посланието към него. Или в оня кратък миг, когато си припомня, че е бил дете.

Ако искаме да разберем дали написаното си „струва”, трябва да го прочетем на децата - този чуден коректив и барометър. Понякога дори и да не разбират всички думички и внушения, чувстват и усещат словото като живо и казват „Хайде пак” и възрастният може да повтаря стиховете като мантра, докато малкият човек ги научи и започне да си ги повтаря.

Това е моя опит от теста за книгата „Рисунки без лилаво” пред най- малките ученици и техните родители. Високата оценка, която децата поставят е най-голяма награда за един автор. Да обичаш, за мен означава да споделиш. Споделеното на Мария с децата е знак за безмерна обич, разбиране и познаване на детската душевност.

Мария Маринова. „Рисунки без лилаво”. Жанет-45, 2013 г.