СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Красин Химирски

СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

             Фашистите опожарили
             136 белоруски села, които
             и до днес не са възстановени.

Прострени като мъртви птици
върху земята черна.
И тъжно,
и тържествено
сто тридесет и шест села прошепват
сто тридесет и шест горящи имена.

От устните изпепелени
и прогорените зеници
дими неотвратимият въпрос.

Кажете, кой ще отговори?

Земята
        отминава
                   тежките
                         въпроси.

Но като отговор жесток
в очите ни във транс пробягва
най-страшното човешко шествие -
Батак,
       Хайтън,
              Сонг Ми,
                       Бейрут -

на свободата
живите
горящи факли.


ИНДИАНСКИ ВОЖДОВЕ

              На Скот Момадей

Живеят още
лесовете индиански.
На слънцето,
          луната и звездите
се кланят горди исполини.
И бликат бистри извори,
в сълзата си
           предания стаили.
Душата индианска
                         диша.
Принцеси златосвили
ни кимат от полята.
Прогонени
          от хали огнени
към върховете бягат
                         лесовете.
Под неръждаемите шпори
на скрепери и сонди
плещи скалите надломяват.
Потръпнат ли
обтегнатите мускули -
като удавници
за корените се улавяме.
А от върхарите
              безсмъртни вождове
с орловия си поглед
ни приковават.


ОТ СЕНКИТЕ ВИСОКИ

В мъглите лютиви
                       на смога
пристъпват
            по мечешки тромаво

хилядотонни грамади.

Замахват с чиличен ботуш
да ме смачкат.

В капана им хванат -
в студения мрамор
               опирам гърбина.

Ала ненадейно от сенките
излиза мъжага
                  с набъбнали мишци.
И весело плюл
на ръцете си,
грамадите с рамо подпира.
дулата им стръвни
                       отмества.

И гневно ги връща
в обора скалист
                   на Махнатън.

И плисва отприщено
                  в джунглите каменни
тъй дълго жадувано
                          слънцето.


ПИКЕТ

Прихлупена хлебарница -
по чудо оцеляла -
се гуши в сянката
на горделивите небостъргачи.

Пред входа й в пикет безкраен
висят навъсени мъже.
Гладът с длето дълбае
лицата непознати.

Навън когато се измъквам
сред парещ дъх
                на пресен хляб,
мъжете срещат ме като предател.

И мълниите на очите им
опарват гузните им пръсти.

А как бих искал в този миг,
тъй както някога спасителят,
с един-единствен хляб
народа гладен
                да нахраня.


ГНЕЗДО

Простреляна от лай моторен,
отлитна птицата сиротна.

Къде гнездо да свие
в настръхналия свят?

В ръкава ли оръфан на бездомника
на Хюстън стрийт?

В ръждясалия ауспух ли
на гробището за автомобили?

Или по мачтите сребристи,
небето разтревожили?

Бездомника премръзнал
ще приберат бездушни полицаи.

Дечицата ти ще отровят
ръжда и смог бензинов.

И в синя дрямка радиовълните
ще ги развеят в пух и прах.

Ела в сърцето ми, плашлива птицо,
на твойте трепети съзвучно.

Макар и пренаселено, във него,
ще се намери място и за теб.


НА ИЗГОРЕНИТЕ ЖИВИ КОМУНИСТИ

Вярвахме, че носим светлина
в мрака на душите
                и на джунглите.
Звяра и злодея бягат
                      от пожара й.

И до бяло нажежени,
в кървавите пламъци
                         се вляхме.

И макар да сме
                  сега безплътни
и по грешната земя не стъпваме -
в сънищата ви
               ще се явяваме,
в изгреви бунтовни
                    ще ви будим.

Ние - хората,
преминали в светлинна вечност.

Остров Суматра, 1965


ТЪГА ПО ОВОШКИТЕ

Требихме ги
като гузна съвест,
задушени от себичност.
А през гилотините на булдозерите,
през душегубките на бетона,
през сантименталния ни уют
те неизтребимо никнеха,
                                братяха.

И възземаха зелените си песни.
И открехваха сърцата ни зазидани.

Докато земята щедра
корените им лелее -
ще възкръсват те
             в младоките.
И в настръхналите нощи
барабанно ще ни стряскат
техните юмручета зелени.