СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
Фашистите опожарили
136 белоруски села, които
и до днес не са възстановени.
Прострени като мъртви птици
върху земята черна.
И тъжно,
и тържествено
сто тридесет и шест села прошепват
сто тридесет и шест горящи имена.
От устните изпепелени
и прогорените зеници
дими неотвратимият въпрос.
Кажете, кой ще отговори?
Земята
отминава
тежките
въпроси.
Но като отговор жесток
в очите ни във транс пробягва
най-страшното човешко шествие -
Батак,
Хайтън,
Сонг Ми,
Бейрут -
на свободата
живите
горящи факли.
ИНДИАНСКИ ВОЖДОВЕ
На Скот Момадей
Живеят още
лесовете индиански.
На слънцето,
луната и звездите
се кланят горди исполини.
И бликат бистри извори,
в сълзата си
предания стаили.
Душата индианска
диша.
Принцеси златосвили
ни кимат от полята.
Прогонени
от хали огнени
към върховете бягат
лесовете.
Под неръждаемите шпори
на скрепери и сонди
плещи скалите надломяват.
Потръпнат ли
обтегнатите мускули -
като удавници
за корените се улавяме.
А от върхарите
безсмъртни вождове
с орловия си поглед
ни приковават.
ОТ СЕНКИТЕ ВИСОКИ
В мъглите лютиви
на смога
пристъпват
по мечешки тромаво
хилядотонни грамади.
Замахват с чиличен ботуш
да ме смачкат.
В капана им хванат -
в студения мрамор
опирам гърбина.
Ала ненадейно от сенките
излиза мъжага
с набъбнали мишци.
И весело плюл
на ръцете си,
грамадите с рамо подпира.
дулата им стръвни
отмества.
И гневно ги връща
в обора скалист
на Махнатън.
И плисва отприщено
в джунглите каменни
тъй дълго жадувано
слънцето.
ПИКЕТ
Прихлупена хлебарница -
по чудо оцеляла -
се гуши в сянката
на горделивите небостъргачи.
Пред входа й в пикет безкраен
висят навъсени мъже.
Гладът с длето дълбае
лицата непознати.
Навън когато се измъквам
сред парещ дъх
на пресен хляб,
мъжете срещат ме като предател.
И мълниите на очите им
опарват гузните им пръсти.
А как бих искал в този миг,
тъй както някога спасителят,
с един-единствен хляб
народа гладен
да нахраня.
ГНЕЗДО
Простреляна от лай моторен,
отлитна птицата сиротна.
Къде гнездо да свие
в настръхналия свят?
В ръкава ли оръфан на бездомника
на Хюстън стрийт?
В ръждясалия ауспух ли
на гробището за автомобили?
Или по мачтите сребристи,
небето разтревожили?
Бездомника премръзнал
ще приберат бездушни полицаи.
Дечицата ти ще отровят
ръжда и смог бензинов.
И в синя дрямка радиовълните
ще ги развеят в пух и прах.
Ела в сърцето ми, плашлива птицо,
на твойте трепети съзвучно.
Макар и пренаселено, във него,
ще се намери място и за теб.
НА ИЗГОРЕНИТЕ ЖИВИ КОМУНИСТИ
Вярвахме, че носим светлина
в мрака на душите
и на джунглите.
Звяра и злодея бягат
от пожара й.
И до бяло нажежени,
в кървавите пламъци
се вляхме.
И макар да сме
сега безплътни
и по грешната земя не стъпваме -
в сънищата ви
ще се явяваме,
в изгреви бунтовни
ще ви будим.
Ние - хората,
преминали в светлинна вечност.
Остров Суматра, 1965
ТЪГА ПО ОВОШКИТЕ
Требихме ги
като гузна съвест,
задушени от себичност.
А през гилотините на булдозерите,
през душегубките на бетона,
през сантименталния ни уют
те неизтребимо никнеха,
братяха.
И възземаха зелените си песни.
И открехваха сърцата ни зазидани.
Докато земята щедра
корените им лелее -
ще възкръсват те
в младоките.
И в настръхналите нощи
барабанно ще ни стряскат
техните юмручета зелени.
