Никола Иванов

Ще започна с думите на автора Николай Николов, които са адекватни и обобщаващи за същността на разказаното в книгата „Бъди щастлива“: „Историите, които съм разказал, са тези, които успях да видя през шарения калейдоскоп на живота”. Това е автохарактеристика на творбите от книгата. Опитът на професионален читател ми помага да забелязвам и откривам автентичния талант. И когато го срещна да се радвам и да го подкрепя. Защото талантливите се нуждаят от подкрепа, особено в началото на пътя им в литературата.

Още първите страници на „Бъди щастлива” ме увериха, че имаме среща с талантлив автор, който заинтригува с умението да напипва живота и да го изобразява в неговите същности. Зад повърхността на видимостите да забелязва онези неща, които са много по-важни от очевидното. Николай Николов навлиза и черпи от живота от истинската му неподправена автентичност. Неговите персонажи са около нас, само че ние проглеждаме за тях едва когато талантливият писател ни отваря сетивата и ни прави съпричастни към съдбите им.

В разказите на Н. Николов диша живият живот, естеството. Героите му са естествени, истински, непритворни, автентични. Те, макар и понякога да ни се сторят примитивни, дори първосигнални, в последна сметка имат своята философия за живота, която ни убеждава, че той, животът, е един случаен дар, който сме получили от Създателя, и който е изпълнен с изпитания, и преодолявайки изпитанията, трябва да заслужим тоя дар.

Живият живот ни предлага чудеса, които дори най-гениалното писателско въображение не е в състояние да измисли и съчини. Това твърди и може би най-гениалният световен белетрист Достоевски. Писателската дарба се състои в умението на автора със своето писателско магнитче да привлече ония златоносни късове, които са най-важните нишки на живота, да извлече онази субстанция, която е същността на всяка индивидуална човешка съдба. И тази индивидуална човешка съдба да се окаже в последна сметка универсална.

Отделните разкази от сборника са обединени от едно безпризорно куче. И в това куче можем да потърсим символ на живота, който живеят героите в разказите и хората от градчето. Пред безмълвното псе всеки от персонажите разкрива своя живот, житейска философия и съдба. Пред помияра героите споделят най-съкровените си интимни тайни, откровени и разголени са до крайност, като пред висш изповедник, загърбили всяка притворност и желание да преиграват и хитруват. Ето, това съм аз - сякаш ни казва всеки от тях. Кучето можем да приемем като символ на състраданието, съпричастието, съчувствието и разбирането, от което имат нужда хората, всеки от нас. То нито ще злорадства, нито ще злоупотребява или подиграва с човешките драми и трагедии.

В разказите срещаме суровия неподправен живот и борбата на индивида за преодоляването му. В „Бъди щастлива” са разкрити осем човешки съдби, в които се оглежда животът в различни конкретни проявления. Всеки от героите - Христо Печения, Илия Мокрия, етървите Стела и Елена, вдовицата Цена, Евламбия, Методи Пимпирито, Яшар Калайджията и Костадина носи нещо важно от суровия живот и в същото време става дума за най-важните неща от човешкото битие. В „Печения” става дума за благородствиото на жена му Генка, която прибира бременната от мъжа й Валя, за повелята на сърцето, за любовта и прошката, а възмездието е в угризението на съвестта и чувството за вина у главния герой. Ключовото изречение е: „Не причинявай болка на другия.” В образа на Илия Мокрия се оглежда самотата на вдовеца, който се събира с Божана, а ключовата мисъл е, че греховете на децата трябва да плащат родителите. Етървите Стела и Елена изневеряват на мъжете си, недоволни от невниманието към тях. И в този разказ става дума за прошката. В тази история Н.Николов е изявил писателското си чувство за хумор както на положението, така и на словото. За човешката лакомия става дума във „Вдовицата Цена”. В този разказ авторът загатва и за евтаназията от хуманна гледна точка. В „Евмолбия” разбираме, че живият живот е по-силен от всякакви теории, става дума за ревността и любовта, за великодушието и прошката на по-мъдрия, на философа. Гробарят Пимпирито разсъждава за съдбата на емигрантите, защото няма щастлив емигрант и колкото и да е преуспял, носталгията постоянно го терзае и родината е непрестанно в мислите му. Яшар калайджията носи философията на циганите за волност и свобода. Едва ли е случайно, че книгата започва с вдовицата Костадина и завършва с нея. Чрез нея Н. Николов изразява посланието си, че животът и тялото си искат своето и крепостта се предава отвътре, че всеки човек заслужава щастие.

Кучето, което обединява разказите, е своеобразен морален съдник на героите. „Етървите” завършва по следния начин: „Тази вечер, преди да легне под коренището на брега на Старото корито, дълго седя в бързея на реката, сякаш човешката мръсотия беше залепнала по него като черна кал и водата отмиваше мътилката, като я влачеше към морето.”

В последна сметка главният въпрос, който Н. Николов поставя в книгата, това е за Мисията на човека на земята, а тя е да отгледа дете, да направи нещо добро за хората, с което да го запомнят. В горчивите думи на покаянието на емигранта от Америка се съдържа главното послание на автора: „Всичко съм имал в този живот! И пари, и жени, и пътешествия. Останах сам. Сега разбрах, че нищо не съм имал. Животът на човека има смисъл, ако остави нещо след себе си.” Което се допълва и от думите на Пимпирито: „Живей го тоя живот, мамка му, да те запомнят! Щото човек живее, докато си спомнят за него. Забравят ли те, тогава умираш.”

В „Бъди щастлива” Николай Николов никъде не съчинява в лошия смисъл на думата, не смуче от пръстите и не хитрува, затова и за миг не ни доскучава четенето. В книгата откриваме Йвковски хуманистични послания, изразени чрез житейската философия на героите. Още в началото се убеждаваме, че това е пълноценна и автентична литература в същностния смисъл на понятието. И това усещане не ни напуска през всичките страници до края на книгата.

Николай Николов е поредното доказателство, че литературата има око за всеки новодошъл. Когато е талантлив и почтен в словото си.

Николай Г. Николов, „Бъди щастлива”, проза, Издателска група България, 2014 г.