Христо Георгиев

Този текст изпратих в новия блог на Съюза на българските писатели с наивността, че той е създаден, за да публикува различни писателски мнения. Тъй като до този момент никой не ме уведоми колко време ще се чака одобрението на редакторите на блога, които навярно си мислят, че могат да решават какво да се публикува и какво да се цензурира и с оглед на това да не загуби своята актуалност, си позволих да го изпратя и на „Литературен свят” (б.а.)

Най-сетне! Съюзът на българските писатели си има блог, който може би ще се превърне в съюзен електронен литературен вестник и в който ще намират място не само творби от всички литературни жанрове, но и най-различни мнения в дискусионните му рубрики. Очаквам тепърва да се избистри и развие, защото в този му първоначален вид той не е нищо такова, а съдържа само една рубрика, една секция, която на мен ми прилича повече на амбразура на бункер, създадена, за да се стреля от нея безразборно с цел да се заглуши гласът на един писател, чийто талант и място в съвременната българска литература са неоспорими. Стрелбата е по Никола Инджов, но истинската мишена е Георги Константинов.
Моля ви, сведете дулата, поне за няколко изречения време, че в тая словесна пукотевица нищо се не чува и вижда!
С какво Никола Инджов предизвиква цялата тази баталия? Няма да се спирам на всички негови журналистически материали в медиите, посветени на сегашното състояние на СБП, а само на интервюто му с Диляна Димитрова със заглавие: „Писателят Никола Инджов: Съюзът ни е ограбен, липсват милиони”, публикувано и в писателския блог, очевидно с благородната цел да се посочи кой е душманинът.
Не съм убеден, че заглавието е на автора, а не на редакцията, защото в самото му интервю тази категоричност отсъства. Защото в него той изразява свои предположения и съмнения и задава въпроси, много неудобни, дори скандални, но не раздава присъди и иска нещо наистина съвсем просто - да се предоставят съответните документи, които ще ги потвърдят, или ще ги опровергаят. Познавайки добре неговото неудържимо писателско перо, чак ми е необяснима тази негова вежливост…
Твърди се, че т.н. „Кърваво писмо” е било подписано от близо 100 други писатели, че „заверата” не е само Инджова, както се опитват някои да омаловажат нещата. А да привлечеш към една идея с подписите им още 100 писатели, признавам си, че аз съм един от тях, е нещо толкова необикновено, че то не може да се отмине току-така. Един въпрос възниква у мен - защо това писмо, подписано от 100 писатели, не е намерило място в новия блог на СБП, а една декларация в подкрепа на статуквото, подписана само от 7 писатели, е включена? Случаен пропуск навярно, който веднага ще бъде отстранен… Да видим дали ще се случи.
Но ето какво иска от сегашното ръководство на СБП „Кървавото писмо”, цитирам Никола Инджов:

„В него („Кървавото писмо” - б.а.) искаме документа за възлагане на ремонта на почивната ни база в Хисаря, договора и анексите за ремонта й, както и приемо-предавателния протокол след привършване на възложената работа. Искаме документите и за ремонта на почивната ни база във Варна, за почивната ни база в Созопол, договорите за наеми на всички имоти на СБП в София, Варна, Сандански и др. - в какво състояние са, на кого и при какви условия са предоставяни за ползване; отчета за събраните средства чрез лични дарения от отделни писатели, от благотворителния търг и други инициативи след пожара на покрива на сградата на СБП на ул. „6 септември”, както и договора за ремонта заедно с приемо-предавателния протокол и фактури за направените разходи.

Настояваме да ни бъдат съобщени сумите, които са превеждани за Агенция «София Прес» на СБП, и отчет за използването им. Да ни разкрият всички командировки в България и в чужбина на председателя на СБП, както и на членовете на УС. Искаме инвентарен списък на произведения на изкуството - живописни платна, малки пластики, папки с графични колекции и др. от български и чуждестранни автори, собственост на СБП; заглавията на преводни книги от руски език, отпечатани от Издателство „Български писател”, както и договорите с авторите и преводачите; какво е салдото по сметките на СБП - в кои банки, при какви лихви, кой и откога има достъп да тегли и да се разпорежда с авоарите на организацията.

Искаме подробно извлечение за 2013 г. от Корпоративна търговска банка. Да ни съобщят още в какъв размер са месечните трудови възнаграждения на председателя на СБП, на главния секретар, на главния редактор на в. „Словото днес”, на директора на Творческия фонд. С чие решение е създадена длъжността „Главен Мениджър на СБП” и каква е реалната полза за СБП от нея? Според изявления в печата на самия него, той бил донесъл на СБП около 150 00 лв. Тези пари как и къде са заприходени? Настояваме да видим и отчетите на Ревизионната комисия.
Писмото е подписано от членове на СБП, най-авторитетни и най-четени автори на съвременна литература, между които академици, университетски професори, членове на Бюрото на УС на СБП, на УС на СБП, на Контролната комисия на СБП.”

Какво толкова необичайно и нередно има в тия искания за достъп до информация? Наистина ли е трудно да се намери решение, което ще позволи на всеки един член на СБП, ако желае, да се запознае предварително с тях, още преди да му ги четат избирателно на Общото събрание? Да се подредят тематично в папки копия на всички договори, финансови и ревизионни документи, за да стане достъпът до тях възможен и по-лесен, да се разреши на ползващия ги да си води бележки, да ксерографира някои страници, да ги консултира със специалисти. Защото на това, което Светослав Георгиев в т. 13 на своя картечен откос риторично пита: „Не е ли по-добре да изслушаме на 7 юни резултатите от ревизията на СБП и дружествата?” ще отговоря, че никак не е по-добре, защото финансови документи не се декламират, а се четат, проверяват и сравняват. И фактът, че сегашното ръководство възнамерява да отговоря по този начин сам по себе си буди недоверие. Не разбирам защо то самото си създава тия излишни ядове с една толкова ненужна секретност, вместо да улеснява всячески достъпа до всеки един документ… Защо като първа крачка незабавно не се качи в блога прословутият ревизионен акт, като от него се заличат само някои конкретни и лични данни, които не е редно да придобиват публичност?
Същият господин Светослав в следващото си изречение, което на мен ми звучи и като закана за сплашване и саморазправа, съвсем сваля маските и разкрива какви са действителните подбуди и намерения:

„Нека чуем и видим какво е финансовото състояние на ръководеното от Георги Константинов списание „Пламък”. Защото съм сигурен, че присъстващите на общото събрание ще бъдат твърде удивени от чутото - отнасящо се до отчетността и нарушаването на счетоводните и данъчните закони на страната.”

Удивителна е тази раздвоеност. Към досегашното ръководство на СБП и неговите структури не било морално да се отправят дори съмнения, а към сп. „Пламък” и неговият главен редактор Георги Константинов - може да се стоварят и обвинения.
Защо ли? Защото, според мен, той е най-сериозният кандидат за председател на СБП и обеща в своята предизборна програма, а и в журналистически публикации, да проучи съмненията за корупция и присвоявания в писателския съюз и да огласи резултатите.
Какво ли не се струпа на главата на Георги Константинов след това му тъй нормално обещание! Защо бе, джанъм! Че който и председател да изберат, той би трябвало да започне с това дейността си, защото ако не го направи, после и той самият ще сподели евентуалната вина за случилото се преди неговото царстване.
Логично е, че се стига до обвинението, цитирано по-горе, на многоуважавания Светослав Георгиев за финансови машинации на Георги Константинов. Старо изпитано средство - прехвърли битката на територията на опонента си след като усещаш, че на своята ще я загубиш. Имах възможност вече да пиша по темата за оплюването на Георги Константинов. Все още се чудя дали то е дъното, или е върхът на човешката низост! При това е излязло изпод ръката на анонимен писател, очевидно всеотдаен привърженик на досегашното управление на СБП! На който му се рови в мръсотия, може тук да прочете публикацията ми в електронното списание „Литературен свят”:

https://literaturensviat.com/?p=88883

Защо ли си спомних в тоя момент актуалната и днес поговорка: „Каквото и да ви говорят става дума за пари”.
В случая за огризки от пари на Съюза на българските писатели.
Има ли поне един писател, чийто нос да не усеща, че те понамирисват?!